Майкъл Крайтън: Фатален срок

Преди сто години, когато деветнайсетият век наближава към края си, учените по цял свят вярват, че са създали точна картина на реалния свят. Както казва физикът Алистър Рей: „Към края на деветнайсети век изглеждало, че вече са познати основните принципи, управляващи процесите в реалната вселена.“ Всъщност мнозина учени от онова време твърдят, че изучаването на физиката е почти приключено — вече не се очакват големи открития, а предстои само да се уточнят някои дребни подробности.

Но към края на последното десетилетие изникват някои странности. Рьонтген открива лъчи, които преминават през човешкото тяло; тъй като за тях не съществува обяснение, той ги нарича „лъчите Х“. Два месеца по-късно Анри Бекерел случайно забелязва, че парче уранова руда излъчва нещо, което затъмнява фотографските плаки. А електронът, носителят на електричеството, е открит през 1897 година.

И все пак в общи линии физиците запазват спокойствие, очаквайки тези куриози да бъдат обяснени от съществуващата теория. Никой не би могъл да предскаже, че до пет години тяхната самодоволна представа за света ще бъде потресаващо преобърната с главата надолу, създавайки изцяло нова концепция за вселената и изцяло нови технологии, които ще преобразят всекидневния живот през двайсети век по невъобразим начин.

Ако можехте да кажете на някой физик от 1899 година, че след един век подвижни образи ще бъдат разпращани до жилищата из цял свят чрез спътници в небето; че невъобразимо мощни бомби ще заплашват съществуването на човешкия вид; че антибиотиците ще премахнат заразните болести, но болестите ще преминат в контранастъпление; че жените ще имат право на глас и хапчета, за да контролират размножаването; че всеки ден милиони хора ще пътуват по въздуха с машини, способни да излитат и кацат без човешко докосване; че ще можеш да прекосиш Атлантика с три хиляди километра в час; че човечеството ще достигне Луната и след това ще загуби интерес към нея; че микроскопите ще могат да различават отделни атоми; че хората ще носят телефони, тежащи сто-двеста грама, и ще могат да разговарят с целия свят без проводници; или че повечето от тези чудеса се дължат на устройство колкото пощенска марка, използващо нова теория, наречена квантова механика — ако му кажехте всичко това, физикът най-вероятно би ви обявил за луд.

Повечето от тези неща не биха могли да бъдат предсказани през 1899 година, защото преобладаващата научна теория казва, че са невъзможни. А за онази малка част от нововъведенията, които не са изглеждали съвсем невъзможни, като например самолетите, самият мащаб на използването им би бил потресаващ. Човек би могъл да си представи самолет… но десет хиляди самолета, летящи в едно и също време, това би било невъобразимо.

И тъй, с право можем да кажем, че на прага на двайсети век дори най-осведомените учени не са имали представа какво ще се случи.

Сега, когато стоим на прага на двайсет и първи век, положението се повтаря по удивителен начин. Отново физиците вярват, че реалният свят е обяснен и че не предстоят революции. Тъй като помнят историята на науката, те вече не изразяват гласно това мнение, но мислят точно така. Някои наблюдатели дори стигат дотам, да твърдят, че науката като дисциплина е приключила своята работа; че вече не й остава нищо важно за откриване.

Но също както през края на деветнайсети век е имало признаци за идващата промяна, така и краят на двайсети век ни дава известни идеи за бъдещето. Една от най-важните сред тях е появата на интерес към тъй наречената квантова технология. Това е усилие на много фронтове за създаване на нова технология, която използва фундаменталната същност на субатомната реалност и обещава да извърши истинска революция в представите ни за възможното.

Квантовата технология влиза в крещящо противоречие с нашите здравомислещи представи за света. Тя предполага съществуването на свят, където компютрите работят, без да са включени, и предметите биват намирани, без да ги търсим. От една-единствена молекула може да бъде изграден невъобразимо мощен компютър. Информацията се прехвърля мигновено между две точки без проводници или мрежа. Далечните предмети могат да бъдат разгледани без пряк контакт. Компютрите вършат изчисленията си в други вселени. А телепортацията — „Прехвърли ме, Скоти“ — е нещо обикновено и се използва по най-различни начини.