Майкъл Крайтън - Фатален срок

Здесь есть возможность читать онлайн «Майкъл Крайтън - Фатален срок» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Фатален срок: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Фатален срок»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Най-новият роман на Крайтън — „Фатален срок“, не прави изключение и успехът му в световен мащаб отново изведе името на автора му на челно място в класациите на суперселърите.
Книгата ни превежда отвъд границата между отиващия си XX и настъпващия XXI век, за да ни разкриe забележителните и все още неподозирани от мнозина възможности на новите технологии, на свръхскоростната информация и на „машините на времето“. Майкъл Крайтън отново се обръща към историята и отново поставя проблема за огромната отговорност на онзи, който съсредоточава в ръцете си небивала власт над човека и света, за неговия закономерен крах, ако не я притежава. Научно-техническата революция има няколко измерения, посочва писателят и едно от тях е това на морала. Без него нейните постижения са по-скоро заплаха, отколкото благо за човечеството.

Фатален срок — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Фатален срок», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать
Из „Стогодишната война във Франция“, от М. Д. Бекс, 1996 г.

Изобщо не биваше да тръгва по този пряк път.

Дан Бейкър болезнено примижаваше при всяко подскачане на новия мерцедес S 500 по черния път, навлизащ все по-навътре в резервата на индианците навахо в Северна Аризона. Пейзажът наоколо постепенно се превръщаше в същинска пустиня — далечни червеникави плата на изток, равна пустош на запад. Преди половин час бяха отминали някакво село — прашни къщурки, църква и малко училище, сгушени под отвесна скална стена, — но оттогава насам не бяха зърнали нищо, дори порутена ограда. Само безжизнена червена пустиня. Кола не бяха срещали от цял час. Отминаваше пладне, слънцето грееше свирепо в зенита. Бейкър, четирийсетгодишен строителен предприемач от Финикс, усещаше първите пристъпи на безпокойство. Най-вече, защото жена му, архитект по професия, спадаше към онези артистични натури, които нямат практически усет за такива прости неща като бензин и вода. Резервоарът беше пълен наполовина. А двигателят започваше за прегрява.

— Лиз — каза той, — сигурна ли си, че това е пътят?

Седнала до него, жена му се бе привела над картата и следеше с пръст очертанията на пътя.

— Така трябва да е — каза тя. — В пътеводителя пишеше шест километра след отклонението за каньона Корасон.

— Но ние отминахме Корасон преди двайсет минути. Сигурно сме го пропуснали.

— Как може да не забележим търговския център? — попита тя.

— Не знам. — Бейкър се загледа напред. — Но нататък няма нищо. Сигурна ли си, че го искаш? Нали знаеш, в Седона можем да намерим великолепни индиански килимчета. Има ги всякакви.

Тя изсумтя презрително.

— В Седона не са автентични.

— Разбира се, че са автентични, скъпа. Килимът си е килим.

— Черга.

— Добре де. — Той въздъхна. — Черга.

— Не, не е същото — каза тя. — Онези магазини в Седона продават туристически боклуци — синтетика, а не вълна. Искам от чергите, които продават в резервата. Говори се, че в търговския център имало старинна черга от двайсетте години. И аз я искам.

— Добре, Лиз.

Бейкър нямаше представа за какво им трябва още един индиански килим — или черга, все тая; Вече имаха две дузини. Лиз ги беше пръснала из цялата къща. И пак трябваше да държи една част по гардеробите.

Замълчаха. Пътят отпред трептеше от жегата и приличаше на сребърно езеро. Появяваха се миражи, ненадейно изникваха къщи или хора, но когато ги наближаваха, всичко изчезваше.

Дан Бейкър въздъхна отново.

— Сигурно сме го отминали.

— Да продължим още няколко километра — каза жена му.

— Още колко?

— Не знам. Още няколко.

— Колко, Лиз? Дай да решим докога ще продължаваме.

— Още десет минути — каза тя.

— Добре, десет минути.

Той гледаше индикатора за горивото, когато Лиз рязко вдигна длан пред устата си и възкликна:

— Дан!

Бейкър завъртя глава към пътя тъкмо навреме, за да види как наблизо прелита някакъв силует — човек в кафяво, застанал край пътя — и да чуе силен удар отстрани по колата.

— О, Боже мой! — ахна тя. — Блъснахме го!

— Какво?

— Блъснахме онзи човек.

— Не, не сме. Хлътнахме в яма.

Бейкър виждаше в огледалото, че човекът още стои край пътя. Силует в кафяво, бързо чезнещ сред прашния облак зад автомобила.

— Не може да сме го блъснали — каза Бейкър. — Още е прав.

— Дан, блъснахме го. Видях.

— Не ми се вярва, скъпа.

Бейкър пак извърна очи към огледалото. Но не видя нищо освен облака прах зад колата.

— По-добре да се върнем — каза тя.

— Защо?

Бейкър бе твърдо уверен, че жена му греши и не са блъснали човека на пътя. Но ако все пак го бяха блъснали, ако беше макар и леко ранен — дори само дребна раничка или драскотина, — това щеше да означава много сериозно забавяне. Едва ли щяха да стигнат във Финикс до вечерта. За да се скита по тия места, човекът не можеше да е друг, освен индианец навахо; трябваше да го откарат в болница или поне до най-близкия голям град, а това беше Галъп, далече встрани от маршрута им…

— Мислех, че искаш да се върнеш — каза тя.

— Искам.

— Да се върнем тогава.

— Просто не искам проблеми, Лиз.

— Дан, не мога да повярвам.

Той въздъхна и намали скоростта.

— Добре де, завивам. Завивам.

И той зави, като внимаваше да не заседне в червения пясък край пътя, после подкара обратно натам, откъдето бяха дошли.

— О, Господи!

Бейкър отби настрани и изскочи в прашния облак около колата. Изпъшка от лъхналата насреща жега. Трябва да е към четирийсет и осем градуса, помисли си той.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Фатален срок»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Фатален срок» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Майкъл Крайтън - Въздушна клопка
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Разкриване
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Микро
Майкъл Крайтън
libcat.ru: книга без обложки
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Състояние на страх
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Сфера
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Конго
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Ген
Майкъл Крайтън
Майкъл Крайтън - Аборт
Майкъл Крайтън
Отзывы о книге «Фатален срок»

Обсуждение, отзывы о книге «Фатален срок» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x