Майкъл Крайтън
Изгубеният свят
„Това, което истински ме интересува, е дали Бог е имал избор, когато е създавал света.“
АЛБЕРТ АЙНЩАЙН
„Дълбоко в режима на хаоса малки промени в структурата почти винаги предизвикват огромни промени в поведението. Да се контролира сложното поведение изглежда изключено.“
СТЮАРТ КАУФМАН
„Болестните изменения са в същността си непредсказуеми.“
ИЪН МАЛКЪЛМ
Увод
„Смърт на границата К — Т“
В края на нашето столетие ставаме свидетели на забележителен научен интерес към изчезването на видовете.
Темата едва ли е нова — барон Жорж Кювие за пръв път показва, че изчезнали видове има още през 1786 г., малко след Американската революция. Учените приемат факта почти три четвърти век преди Дарвин да създаде теорията си за еволюцията. От Дарвин насам многото спорове около теорията му рядко засягат този въпрос.
Тъкмо обратното, изчезването на видовете се е смятало за нещо незначително като, да речем, кола, останала без бензин, за доказателство за неспособността им да се приспособят. Приспособяването става обект на активно изучаване и около него се разгарят бурни спорове, докато на изчезването на видовете така и не се обръщаше особено внимание. Какво би могло да се каже за него? В началото на 70-те години два фактора отново насочиха вниманието към проблема.
Първият беше осъзнаването, че човешките същества са твърде много и че те променят планетата с бърз темп — ликвидират естествените природни резервати, изсичат тропическите гори, замърсяват въздуха и водата, дори променят климата на планетата. При това изчезват много видове. Някои учени издигнаха предупредителен глас; други се чувстваха притеснени, но си мълчаха. Доколко би могла да издържи земната екосистема? Нима човешкият род върши неща, които в края на краищата ще доведат до изчезването му?
Никой не беше сигурен. Тъй като никой не се бе нагърбвал да изследва изчезването на видовете систематично, не бе ясно колко бързо е протичал този процес през отминалите геологически епохи. И учените се заеха да проучат тях, за да отговорят на тревожните въпроси на съвременността.
Вторият фактор бяха новите познания за смъртта на динозаврите. Дълго се смяташе, че те са изчезнали в сравнително къс период в края на кредата, преди приблизително шейсет и пет милиона години. Водеха се оживени спорове относно продължителността на периода, в който е станало това: някои палеонтолози изразиха мнение, че е бил катастрофално кратък, други — че динозаврите са измрели постепенно, в рамките на десет хиляди до десет милиона години, което едва ли е малко време.
Тогава, през 1980 г., физикът Луис Алварес заедно с трима свои сътрудници откри големи концентрации на елемента иридий в скалите от края на кредата и началото на терциера — така наречената „граница К — Т“. Иридият се среща рядко на Земята, но го има в изобилие в метеорите. Екипът на Алварес твърдеше, че присъствието на толкова много скали с иридий в „границата К — Т“ може да се дължи на сблъсъка на огромен метеор, много мили в диаметър, със Земята. Твърдеше се, че полученият вследствие на това облак прах е затъмнил небето, сложил е край на фотосинтезата, убил е растенията и животните и е унищожил динозаврите.
Тази драматична теория привлече вниманието на медиите и запали въображението на хората. Започнаха спорове, продължили много години. Къде е кратерът от този сблъсък? Веднага бяха предложени няколко варианта. В миналото е имало пет големи периода на изчезване на видове. Всичките ли са били предизвикани от метеори? Може ли да се говори за цикъл на катастрофите, дълъг двайсет и шест милиона години? Очаква ли нашата планета още един опустошителен сблъсък?
Повече от десетилетие тези въпроси оставаха без отговор. Споровете продължиха до август 1993 г., когато на редовен семинар в института на Санта Фе един еретично настроен математик на име Иън Малкълм заяви, че те са без значение и че дебатите около сблъсъка с метеора „са ненужни и неуместни спекулации“.
— Помислете за цифрите — каза Малкълм, опрян на катедрата и вперил поглед в публиката. — Понастоящем на нашата планета има петдесет милиона различни растения и животни. Смятаме, че това е огромно разнообразие, но то е нищо в сравнение с онова, което е било по-рано. По наша преценка, откакто на Земята се е появил живот, досега са съществували петдесет милиарда вида. Това означава, че на всеки хиляда от тях сега е останал само един. 99,9 процента вече са изчезнали. На масово унищожение се дължи изчезването само на пет процента от всичките. Огромното мнозинство видове са изчезнали един по един.
Читать дальше