Майкъл Крайтън - Изгубеният свят

— Искате ли да знаете какво чух? — попита Левин. — Чух, че преди година-две някаква компания, наречена „ИнДжен“, създала по пътя на генното инженерство няколко динозавъра, които отгледала на костарикански остров. Само че нещо се объркало, загинали много хора и животните били унищожени. Сега никой не иска да говори за това поради някакви юридически причини. Споразумение за запазване на тайната или нещо подобно. Правителството на Коста Рика не иска да пострада туризмът. Всички мълчат. Ето това чух.

Малкълм се вгледа в него.

— И вярвате на тези приказки?

— В началото не вярвах. Работата е, че непрекъснато се говори. Слуховете се носят във въздуха. Казват, че вие, Алън Грант и някои други сте били там.

— Попитахте ли Грант?

— Попитах го. Миналата година на една конференция в Пекин. Естествено, заяви, че всичко това било абсурдно.

Малкълм кимна замислено.

— И вие ли ще кажете това? — попита Левин и отпи от бирата си. С Грант се познавате, нали?

— Не. Никога не съм го виждал.

Левин го гледаше съсредоточено.

— Значи не е вярно?

Малкълм въздъхна.

— Запознат ли сте с идеята за техномита? Разработена е от Гелер в Принстън. В общи линии тезата е, че след като старите митове вече са загубени — Орфей и Евридика, Персей и Медуза, — трябва да запълним вакуума с модерни техномитове. Гелер изрежда около десет. Единият се състоеше в това, че във военновъздушната база Райт-Питърсън живеят извънземни. Според другия някой си измислил карбуратор, с чиято помощ можеш да изминеш сто километра с един литър бензин, само че автомобилните компании купили патента и го скрили. Ами това, че някъде в Сибир обучавали деца в екстра-сенсорни умения и те можели да убият човек навсякъде по света само с мислите си? Или че очертанията в Наска, Перу, са от извънземен космически кораб; че ЦРУ е създало вируса на СПИН, за да убива хомосексуалисти; че Никола Тесла бил открил невероятен източник на енергия, но записките му се изгубили; че в Истанбул имало рисунка от десети век, на която била изобразена Земята, както се вижда от Космоса; че в Станфордския изследователски институт открили човек, чието тяло на тъмно светело… Разбирате ли за какво става дума?

— Искате да кажете, че динозаврите на „ИнДжен“ са мит? — обади се Левин.

— Разбира се. Не е възможно да не е така. Мислите ли, че е постижимо да се създаде динозавър по генетичен път?

— Експертите твърдят, че не е.

— Прави са — кимна Малкълм и погледна към Хардинг, сякаш за да потърси потвърждение на думите си. Тя не каза нищо. Пиеше бирата си.

Всъщност Сара Хардинг знаеше нещо повече относно тези слухове. Веднъж, току-що опериран, Малкълм бе изпаднал в делириум и бълнуваше под влиянието на упойката и обезболяващите средства. Очевидно силно уплашен, повтаряше наименованията на няколко вида динозаври. Сестрата от интензивното ѝ бе обяснила, че това се повтаря след всяка операция. Според лекарите се касаеше за предизвикани от медикаментите представи, но Сара бе останала с впечатлението, че Малкълм преживява отново нещо кошмарно, което вече наистина му се е случило. Чувството ѝ бе подсилено от факта, че той наричаше динозаврите с фамилиарни имена, сякаш му бяха добре познати — „раптори“, „компи“, „трики“. Като че особено се страхуваше от рапторите.

По-късно, когато той се прибра у дома от болницата, тя го попита за бълнуванията му. Той сви рамене и се пошегува: „Добре, че не съм споменал някоя друга жена, нали?“ После смотолеви нещо в смисъл, че като малък бил луд по динозаврите, а понякога при болест човек се вдетинявал. Полагаше усилия да изглежда безразличен, като че ли всичко това нямаше никакво значение; тя бе останала с впечатлението, че се мъчи да скрие нещо, но нямаше желание да настоява повече — в онези дни беше влюбена в него и бе склонна да му прощава.

Сега я гледаше с очакване, сякаш искаше да я попита дали смята да го изобличи. Сара повдигна едната си вежда и също го погледна. Вероятно Малкълм имаше своите причини. Би могла да го изчака.

Левин се наведе към него и попита:

— Значи цялата тази история с „ИнДжен“ е измислица, така ли?

— Абсолютна измислица. — Малкълм кимна мрачно. — Да, абсолютна измислица.

Той отричаше всякакви спекулации на тази тема от три години. Вече се справяше добре — отегчението му сега не бе престорено, а съвсем правдоподобно. Истината бе, че през лятото на 1989 година беше консултант на „Интернашънъл Дженетик Текнолоджис“ в Пало Алто и бе пътувал до Коста Рика — с кошмарни последици. След събитията всички направиха каквото беше по силите им, за да потулят историята. „ИнДжен“ искаше да ограничи отговорността си, а правителството на Коста Рика — да запази реномето на страната си като туристически рай. Отделните учени бяха подписали декларации, че няма да говорят и за да бъде гарантирано мълчанието им, бяха получили щедри суми. В случая с Малкълм компанията бе поела разходите по лечението му за две години.