Майкъл Крайтън - Изгубеният свят

Междувременно оборудването на „ИнДжен“ на острова бе разрушено. Там вече нямаше живи същества. Компанията беше наела известния професор от Станфорд Джордж Бейзълтън, биолог и есеист, чиито чести появи на телевизионния екран го бяха направили популярен авторитет по научните въпроси. Бейзълтън твърдеше, че е посетил острова и неуморно отричаше всякакви слухове там да са съществували праисторически животни. Особено ефективно беше презрителното му изсумтяване: „Саблезъби тигри, как ли пък не!“

С течение на времето интересът към темата постепенно спадна. Компанията „ИнДжен“ беше фалирала. Основните акционери от Европа и Азия бяха понесли загубите си. Въпреки че активите, сградите и лабораторното оборудване щяха да бъдат продадени, основната технология — такова беше решението им — никога нямаше да смени собственика си. С други думи, страницата „ИнДжен“ бе затворена.

Нямаше какво повече да се каже.

— Значи все пак има нещо вярно — продължи да упорства Левин. — Да си призная, доктор Малкълм, това ме кара да се чувствам по-добре.

— Защо? — попита Малкълм.

— Защото в такъв случай праисторическите животни, които се появяват в Коста Рика, трябва да са истински. Динозаври от плът и кръв. Там имам един приятел от Йейл, който твърди, че ги е виждал. Вярвам му.

Малкълм сви рамене.

— Не мисля, че в Коста Рика ще се появят още животни.

— Вярно е, че не е имало съобщения от близо година, но ако чуя нещо, ще замина за там. Междувременно ще подготвя експедицията. Сега обмислям организацията. Мисля, че специалните превозни средства ще могат да бъдат направени за около година. Разговарях за това с Док Торн. После ще събера екип, може би с участието на доктор Хардинг или на някой друг добър природоизпитател, няколко дипломанти…

Малкълм поклати глава.

— Смятате, че си губя времето — отбеляза Левин.

— Да, така е.

— Но… представете си… само си представете, че отново се появят животни.

— Няма да се случи.

— Ами ако се случи? Ще бъдете ли готов да ми помогнете? В планирането на експедицията?

Малкълм довърши обяда си и бутна чинията настрана. Вторачи се в Левин.

— Да — каза той най-накрая. — Ако се появят съобщения за животни, ще ви помогна.

— Чудесно! — възкликна Левин. — Точно това исках да чуя.

Излязоха навън, на ослепителното слънце. Малкълм и Сара се отправиха към очукания му форд, а Левин се метна в яркочервено ферари. Махна им весело и потегли с рев.

— Мислиш ли, че такова нещо може да се случи? — попита Сара Хардинг. — Че… че такива животни наистина могат да се появят?

— Няма да се появят — отговори Малкълм. — Сигурен съм в това.

— В гласа ти долавям надежда.

Той поклати глава, качи се непохватно в колата и промуши болния си крак под волана. Сара седна до него. Той мушна ключа в стартера, запали мотора и подкара към института.

На следващия ден Сара Хардинг се върна в Африка. През идните осемнайсет месеца тя имаше възможност да следи как върви подготовката на Левин, защото той ѝ се обаждаше, за да иска нейното мнение по най-различни въпроси — за гумите на джиповете, за най-добрите упойващи вещества, които се използват при дивите животни, и така нататък. От време на време ѝ се обаждаше и Док Торн. Струваше ѝ се изнервен.

Малкълм не ѝ се обади, макар че получи от него картичка за рождения си ден. „Честит рожден ден — бе надраскал на гърба. — Радвай се, че си далеч от този тип. Ще ме вкара в лудницата.“

В гаснещата светлина на следобеда хеликоптерът се плъзгаше над очертанията на бреговата линия, над мястото, където гъстата джунгла се срещаше с водата. Бяха прелетели над последните рибарски селища преди десет минути. Сега отдолу се виждаше само непроходима костариканска джунгла, блата и цели мили пусти пясъци. Марти Гутиерес седеше до пилота и наблюдаваше брега през стъклото. По тези места нямаше дори пътища — поне той не виждаше такива.

Гутиерес беше спокоен по нрав трийсет и шест годишен американец с брада, биолог, който живееше в Коста Рика от осем години. Бе дошъл, за да изучава туканите в джунглата, но впоследствие бе останал като консултант към биологическия резерват Карара, националния парк на север. Включи микрофона за свръзка и попита пилота: