Майкъл Крайтън - Изгубеният свят

— Как така? — попита Кели.

— Човекът е разрушител — отвърна Малкълм. — Понякога си мисля, че сме нещо като чума, която ще оголи земята. Унищожаваме нещата толкова добре, че може би това е единствената ни функция. Може би през всяка ера се появява същество, което разчиства терена, за да може еволюцията да премине към следващата си фаза.

Кели поклати глава. Стана и отиде в предната част на моторницата, при Торн.

— Слушаш ли всичко това? — попита я той. — На твое място не бих му обърнал никакво внимание. Това са само предположения. Хората непрекъснато измислят разни теории, но истината е, че те са само фантазии. Например когато Америка е била нова държава, хората вярвали, че има нещо, което наричали флогистон. Знаеш ли какво е това? Не? Е, няма значение, защото флогистон не съществува. Вярвали са, че човешкото поведение се управлява от четири субстанции и че Земята е само на четири хиляди години. Ние сега вярваме, че е на четири милиарда, вярваме във фотоните и електроните, смятаме, че човешкото поведение се управлява от фактори като егото и самооценката. Убедени сме, че нашите показания са по-научни и по-качествени.

— А не са ли?

Торн сви рамене.

— Пак са фантазии. Не са истински. Виждала ли си някога „самооценка“? Можеш ли да ми я донесеш на чиния? А фотон? Ще ми донесеш ли фотон?

Кели поклати глава.

— Не, но…

— И никога няма да успееш, защото тези неща не съществуват. Независимо колко сериозно гледат на тях хората. След още сто години потомците ни ще четат какво сме писали и ще се смеят. Ще си казват: „В какво са вярвали онези хора? Във фотони и електрони. Можеш ли да си представиш подобно нещо!“ Ще се смеят, защото тогава ще имат по-нови и по-добри фантазии. — Торн поклати глава. — Между другото чувстваш ли как се движи лодката? Това е океанът, той е истински. Усещаш ли миризмата на сол? Чувстваш ли слънчевите лъчи с кожата си? Това също е истинско. Виждаш ли ни нас, тук? Това е истинско. Животът е чудесен. Дар е да си жив, да виждаш слънцето и да дишаш въздуха. Всъщност няма нищо друго. А сега погледни компаса и ми кажи къде е юг. Трябва да стигнем до Пуерто Кортес. Време е да се прибираме у дома.

Този роман е изцяло измислица, но докато го писах, използвах трудовете на много изследователи в най-различни научни области. Особено съм задължен на Джон Александър, Марк Богуски, Едуин Колбърт, Джон Конуей, Филип Къри, Питър Додсън, Найлс Елдридж, Стивън Джей Гоулд, Доналд Грифин, Джон Холанд, Джон Хорнър, Фред Хойл, Стюарт Кауфман, Кристофър Лангтън, Ернст Мейр, Мери Миджли, Джон Остром, Норман Пакард, Дейвид Роп, Джефри Шанк, Манфред Шродер, Джордж Гейлорд Симсън, Брус Уебър, Джон Уилър и Дейвид Уайшампел.

Остава само да кажа, че възгледите, отразени в книгата, са мои, а не техни и да напомня на читателя, че век и половина след Дарвин почти всички възгледи за еволюцията се подлагат на съмнения и се оспорват ожесточено.

Авторът

$orig_author=Michael Crichton

$orig_lang=en

$orig_series=Jurassic park

$series=Джурасик парк

$sernr=2

$orig_title=The Lost World

$year=1995

$translator=Владимир Германов

$trans_year=1997

$pub_series=Изгубеният свят

$pub_sernr=2

$pub_year=1997

$type=роман

$category=фантастика

Сканиране, разпознаване и корекция: filthy, 2014 г.

Издание:

ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ

МАЙКЪЛ КРАЙТЪН

Американска

Превод Владимир Германов

Коректор Марийка Тодорова

Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов

Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД

Линче Шопова

Формат 60/90/16

Печатни коли 51

Michael Crichton

© 1995 by Michael Crichton

© Владимир Германов, превод, 1997

© „Megachrom“ — Петър Христов, оформление на корица, 2003

© ИК „БАРД“ ООД, 2003

ISBN 954-585-472-3

Последният период от мезозойската ера. — Б. р.

Т. е. първият период от мезозойската ера. — Б. р.

Петте вида смърт (нем.). — Б. р.

Последен, пети период от палеозойската ера. — Б. р.