Майкъл Крайтън - Изгубеният свят

— Повярвай ми. Трябва да се махаме оттук незабавно.

— И къде ще идем?

Кели слушаше разговора между Торн и доктор Левин и въртеше между пръстите си листчето, което бе взела от панталоните на Арби. Беше неспокойна. Неспокойна заради начина, по който говореше доктор Левин. Щеше ѝ се Сара да бе при тях. Тогава нямаше да се чувства така.

Кели не желаеше да мисли за ситуацията, в която се намираха. До пристигането на хеликоптера бе успяла да се владее и да поддържа духа си, но ето че спасението им бе дошло и си бе отишло, а тя забеляла, че двамата мъже в разговора си не споменаха кога ще дойде пак. Може би знаеха нещо? Например, че няма да дойде повече.

Доктор Левин настояваше да напуснат магазина. Торн попита доктор Левин къде желае да отидат.

— Искам да се махна от този остров — заяви Левин, — но не виждам как. Предполагам, че трябва да се върнем в караваната. Сега там е най-безопасно.

Пак в караваната, помисли си Кели. Откъдето със Сара взеха Малкълм. Кели не искаше да се връща там.

Искаше да се прибере у дома.

Тя приглади влажното листче с паролата върху масата пред себе си. Доктор Левин дойде при нея и каза:

— Престани да си играеш. Виж дали можеш да откриеш Сара.

— Искам да се прибера у дома — отвърна Кели.

Левин въздъхна.

— Знам, Кели. Всички искаме да се приберем у дома.

И пак се отдалечи — нервно, напрегнато.

Кели бутна листчето настрана, после реши да го сложи под клавиатурата, в случай че потрябва пак. Взе го и забеляза, че на обратната му страна е написано нещо.

Вгледа се внимателно.

Успя да го разчете:

Веднага си спомни какво беше това — разпечатка от компютъра на Левин. Когато Арби възстанови изтритите файлове. Струваше ѝ се, че оттогава са минали милион години, а всъщност бяха… колко? Само два дни.

Спомни си колко горд се бе почувствал Арби, когато успя да възстанови данните. Спомни си как се опитваха да разгадаят какво означава всичко. Сега, разбира се, беше ясно. Това бяха реално съществуващи места — лабораторията, селището за служителите, магазинът, бензиностанцията…

Вгледа се в листа.

Не може да бъде , каза си.

— Доктор Торн — извика Кели. — Тук има нещо, което…

Торн видя какво му сочи Кели.

— Мислиш ли? — попита той.

— Ето, написано е… „Барака за лодки“.

— Можеш ли да я намериш, Кели?

— На видеото ли? Ще опитам.

— Опитай.

Торн погледна към Левин, който беше в другия край на магазина и продължаваше да удря стената. Взе радиостанцията.

— Сара? Аз съм, Джак.

— Джак? — обади се тя. — Наложи се да спра за малко.

— Защо? — попита той.

Сара Хардинг бе принудена да спре на пътя по хребета. На петдесетина метра напред видя тиранозавъра, който крачеше в нейната посока. Доджсън беше в устата му. Поради някаква причина той все още беше жив. Тялото му се движеше. Стори ѝ се, че чува крясъците му.

С изненада откри, че не изпитва никакво съчувствие към този човек. Изчака безучастно, докато животното се махна от пътя, и продължи надолу по склона, през джунглата.

Включи двигателя и продължи предпазливо напред.

Кели започна да превключва изображенията на компютърната конзола, докато накрая откри каквото търсеше — дървен кей, защитен с навес, пред малка, отворена отпред постройка. Бараката за лодки. На кея беше привързана голяма моторница, която се поклащаше във водата. Бараката беше в доста добър вид — не беше обрасла с бурени и лиани. В единия край видя три варела.

— Какво ще кажеш? — попита тя Торн.

— Мисля, че си струва да опитаме — кимна той. — А къде е това място? Можеш ли да намериш карта?

— Може би — отвърна Кели и се върна на първия с менюто от неясни картинки.

Арби се събуди, прозина се и дойде, за да види какво правят.

— Хубава графика — отбеляза той. — Влязла си в мрежата, а?

— Да — кимна Кели. — Успях. Само че не мога да разбера какво е това.