Майкъл Крайтън - Изгубеният свят

Според Малкълм животът на Земята се характеризира с непрекъснато отмиране на видове. В общи линии всеки от тях живее около четири милиона години. Жизненият цикъл на бозайниците е милион години. След това видът изчезва. Следователно може да се говори за възникване, разцвет и отмиране на даден вид в продължение на няколко милиона години. Средно, откакто съществува живот на Земята, е отмирал по един биологичен вид на ден.

— Защо? — попита той. — Кое води до появата и отмирането на биологичните видове в рамките на жизнения им цикъл? Един от възможните отговори е, че не си даваме сметка за това, колко активна е нашата планета. Само през последните петдесет хиляди години, а това в мащабите на времето е като намигване, площта на дъждоносните тропически гори е намаляла рязко, после отново се е увеличила. Тези джунгли не са изконна характерна особеност на Земята. Те са сравнително нови. Преди десетина хиляди години, когато на американския материк вече е имало хора ловци, ледниците са достигали горе-долу до мястото, където сега е Ню Йорк. По онова време са изчезнали много животни. Виждаме, че видовете живеят и умират на фона на земната активност. Вероятно с нея могат да се обяснят 90 процента от случаите. Ако морето пресъхне или стане по-солено, разбира се, планктонът ще умре. Но сложно устроените животни като динозаврите са нещо друго, понеже те са се изолирали — в буквален и преносен смисъл — от подобни промени. Защо тогава умират и сложно устроените животни? Защо не се приспособяват? Физически не им липсва способност да оцелеят. Няма видима причина да измрат. Но са измрели.

Ще ми се да предложа обяснението, че сложно устроените животни са измрели не поради неспособност да се адаптират към околната среда, а вследствие на поведението си. Предполагам, че последните открития в теорията на хаоса — или нелинейната динамика — ни дават извънредно интригуващи възможности да обясним как е станало това.

Стигаме до извода, че поведението на сложно устроените животни може да се промени много бързо и невинаги за добро. Поведението престава да съответства на околната среда и това води до упадък и смърт. Животните могат да престанат да се приспособяват. Това ли се е случило с динозаврите? Това ли е истинската причина за изчезването им? Може би никога няма да узнаем. Но не е случайно, че хората толкова много се интересуват от този проблем. Упадъкът на динозаврите е дал възможност на бозайниците, включително и хората, да достигнат разцвет. Това ни кара да се питаме дали процесът на изчезване ще се повтори — рано или късно — с нас самите. Дали основната грешка се корени не в сляпата съдба, в някакъв огнен метеор, паднал от небето, а в собственото ни поведение? Засега не можем да отговорим на този въпрос.

И той се усмихна.

— Аз обаче имам някои предположения.

Институтът на Санта Фе бе настанен в няколко стари манастирски постройки на Каниън Роуд, а семинарите се провеждаха в стая, служила някога за параклис. Иън Малкълм, застанал на подиума, огрян от лъч слънчева светлина, замълча многозначително.

Беше четирийсетгодишен и всички в института го познаваха — един от пионерите на теорията на хаоса, чиято кариера бе прекъсната от тежко нараняване при посещение в Коста Рика. Всъщност няколко новинарски съобщения бяха обявили Малкълм за мъртвец. „Съжалявам, че ще трябва да попаря радостта на математическите факултети в страната — каза той по-късно, — но се оказа, че съм умрял само малко. Хирурзите направиха чудо и самите те ще го потвърдят. И така, аз се върнах — втора итерация, така да се каже.“

Облечен изцяло в черно, с бастун в ръка, Малкълм имаше строг вид. В института беше известен с неконвенционалните си анализи и със своята склонност към песимизъм. Беседата, която изнесе този август, озаглавена „Живот на ръба на хаоса“, бе типична за начина му на мислене. В нея той излагаше възгледите си за връзката между теорията на хаоса и еволюцията.

Едва ли би могъл да мечтае за по-компетентна аудитория. Институтът бе създаден през осемдесетте години от група учени, занимаващи се със следствията от теорията на хаоса. Бяха от най-различни области — физици, икономисти, биолози, компютърни специалисти. Общото помежду им бе убеждението, че зад сложността на света се крие някакъв дълбок порядък, който досега е убягвал на науката и който би могъл да се разкрие с помощта на теорията за хаоса или, както се нарича сега — теория за комплексността. Според думите на един от тях теорията за комплексността е „науката на двайсет и първи век“.