Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Тук не се пуши.

— Ще имам грижата да не пали. Но не ми се иска да го ядосвам още повече. Може ли да дойде при нас, как мислиш?

Маршъл усети как го залива вълна на разочарование.

— Ами… да. Може.

Тя лекичко стисна рамото му.

— Не се притеснявай, по-късно ще е зает с негови си работи.

Отиде да отвори вратата в дъното на лабораторията и Джими влезе. Маршъл погледна през рамо и го видя да се помотава на няколко крачки зад Мариса с ръце в джобовете. Мариса отново застана до него пред контролното табло.

— Готово — каза тя. — Хайде сега ми покажи.

Електрическите мотори в другия край на резервоара забръмчаха и генерираха първата вълна. Беше малка и накъдри плавно повърхността на водата по дължината на резервоара, преди да се плисне в косия панел в близкия му край.

— И какво, това е приливна вълна? — попита тя.

— Симулация на цунами, да — каза Маршъл. Пръстите му играеха по клавиатурата. Дисплеите на контролното табло показваха температурата и налягането, генерираха цветни образи на вълната.

— Симулация — повтори тя. — Какво имаш предвид?

— В този резервоар можем да правим вълни с височина до един метър — обясни Маршъл. — Но истинското цунами достига височина от четири, осем и дори десет метра. Понякога и повече.

— Вълна в океана, която е висока десет метра? — Очите й се разшириха. — Наистина? — Гледаше към тавана — явно се опитваше да си го представи.

Маршъл кимна. Десет метра са височината на триетажна сграда. При скорост от осемстотин километра в час към обречения бряг.

— И когато стигне до брега? — каза тя. — Това е наклонът в този край, така ли? Грапав изглежда, като чакъл. Това брегът ли е?

— Точно така — каза Маршъл. — Колко високо ще залее вълната брега зависи от ъгъла на наклона му. Можем да променяме ъгъла на панела.

Приятелят на Мариса тръгна напред, по-близо до резервоара, но все така настрани от тях двамата. Не беше казал и дума.

Мариса изглеждаше развълнувана.

— Можете да го променяте? Как?

— Моторизиран е.

— Под всякакъв ъгъл? — Тя се изкиска. — Покажи ми vingt-sept градуса. Двайсет и седем.

— Готово. — Маршъл затрака по клавиатурата и зададе командата. С тих стържещ звук бреговият наклон се издигна.

Американецът се приближи към резервоара да погледне. „Наистина е впечатляващо — помисли Маршъл. — Всеки би бил любопитен“. Само че онзи мълчеше като риба. Просто стоеше и гледаше как чакълената повърхност се накланя. Скоро панелът спря в новото си положение.

— Значи това е наклонът? — каза тя.

— Да — отвърна Маршъл. — Макар че, в интерес на истината, двайсет и седем градуса е доста стръмно, повече от средната брегова ивица в реалния свят. Може би трябва да го променя на…

Мургавата й ръка се сви около неговата.

— Не, не — каза Мариса. Кожата й беше мека. — Остави го така. Покажи ми вълната. Искам да видя вълна.

Малки вълни се генерираха на всеки трийсет секунди. Къдреха се по дължината на басейна с лек плисък.

— Ами, първо трябва да знам формата на брега. В момента е равен плаж, но ако беше някакъв залив…

— Може ли да се направи залив?

— Разбира се.

— Сериозно? Покажи ми.

— Какъв залив искаш? Пристанище, устие на река, широк залив…

— О — каза тя и сви рамене, — направи ми широк залив.

Той се усмихна.

— Добре. Колко голям?

Сред жуженето на електрически мотори бреговата линия започна да се вгъва навътре и наклонът се превърна в купа.

— Фантастично — каза тя. — Хайде, Джонатан, покажи ми вълната.

— Не още. Колко голям е заливът?

— Ами… — Тя размаха ръце във въздуха. — Една миля. Залив от една миля. Ще ми я покажеш ли вече? — Наведе се към него. — Не обичам да чакам. Добре е да го знаеш.

Той усети парфюма й. Затрака бързо по клавиатурата.

— Готово. Голяма вълна, връхлитаща върху залив от една миля с двайсет и седем градусов наклон.

Чу се доста по-силен плисък, когато следващата вълна се зароди в далечния край на резервоара, а после се плъзна гладко към тях, водна стена, висока приблизително петнайсет сантиметра.

— Ооо! — Мариса се нацупи. — Обеща ми, че ще е голяма.

— Само почакай — каза той.

— Ще стане по-голяма ли? — попита тя и се изкиска. После пак сложи ръка на рамото му. Американецът я погледна сърдито и тя вирна предизвикателно брадичка. Но когато Джими погледна обратно към резервоара, свали ръката си.

На Маршъл пак му стана криво. Тя просто го използваше като пионка в играта си с Джими.

— Нали каза, че ще стане по-голяма?