Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Ричард Фейнман: „Науката е усвоеното от човечеството умение да не се самозаблуждава“. — Б.а.

Станли А. Шанон, 1999: „Резултати от въздействието на Ел Ниньо от 1997–98 в САЩ“, „Бюлетин на американското метеорологично общество“ 80, №9: стр. 1819–28. („Нетният икономически резултат изненадващо се оказа положителен… преките загуби в национален мащаб бяха около четири милиарда долара, а ползите — приблизително деветнайсет милиарда“.) — Б.а.

Виж С. К. Садърланд и колектив, „Токсини и начин на отравяне на октоподите с обикновени и сини пръстени“, Медицински журнал на Австралия 1 (1969): 893–98. Също Х. Флекър и колектив, „Фатални ухапвания от октоподи“, Медицински журнал на Австралия 2 (1955): 329–31. — Б.а.

Изчисленията са на научния отдел към Белия дом и включват всички щети от фалшивата паника, в това число обезценяването на недвижимата собственост и преместването на електропроводите. Цитирано във „Вуду наука“, Парк, стр. 161. (Парк е пряк участник в спора.) — Б.а.

Най-скорошната публикация — „Нейчър“ 22 (октомври 2003) — твърди, че след като и Русия подписа споразумението, спадът на температурата до 2050-а ще бъде 0,02 градуса по Целзий. Моделите на МККП дават по-висока прогноза, но не надхвърлят 0,15 градуса. Ломборг, стр. 302. Уигли, 1998: „Редукциите на глобалното затопляне са малки — 0,08–0,28 градуса по Целзий“. — Б.а.

Мартин Хофърт и колектив, „Напредналата технология — път към стабилност на глобалния климат: енергия за планетата-парник“, „Сайънс“ 298 (1 ноември 2002): 981–87. „Енергийни източници, които могат да произвеждат сто до триста процента от сегашната консумация на енергия в световен мащаб, без емисии на парникови газове, не съществуват“. — Б.а.

Някои оценки сочат трийсет милиона починали. — Б.а.

Пълна дискусия върху ДДТ във Вилдавски, 1994, стр. 56–80. — Б.а.

Комисията Суийни, 26 април 1972, „ДДТ не представлява канцерогенна заплаха за човека“. Ракълшос го забрани два месеца по-късно с думите, че ДДТ „представлява канцерогенен риск“ за човека. Той никога не е чел доклада „Суийни“. — Б.а.

Хейес, 1969 — Б.а.

Джон Ноубъл Уилфърд, „Смърт от наследника на ДДТ поражда тревога“, „Ню Йорк Таймс“, 21 август 1970, стр. 1; Вилдавски, 1996, стр. 73. — Б.а.

Отпратки към съдебните дела в Санстейн, стр.200–1. — Б.а.

Виж изследването на Харвардския център за анализ на риска: Тенгс и колектив, 1995. За пълната дискусия виж Ломборг, стр. 338. Той заключава: „Когато игнорираме цената на нашите природозащитни решения… в други области… ние всъщност извършваме статистическо убийство“. Той оценява смъртните случаи, които са можели да се избегнат, на 60 000 годишно само за Съединените щати. — Б.а.

Уилям Аренс, „Митът за човекоядците“. — Б.а.

Канибализъм в американския югозапад: http://www.nature.com/nature/fow/ 000907.html; Ричард А. Марлар, Ленард Л. Банкс, Брайън Р. Билмън, Патриша M. Ламбърт и Дженифър Марлар, „Биохимични доказателства за канибализъм в праисторическо поселище в югозападно Колорадо“, „Нейчър“ 407, 74078 (7 септември 2000). Сред келтите в Англия: http://www.bris.ас.uk./Depts/ Info-Office/news/archive/cannibal.htm. Сред неандерталците: http:// news.bbc.co.uk/l/hi/sci/tech/462048.stm. По същия въпрос: Джаред М. Даймънд, „Археологията, какво се знае за канибализма“ („Неоспорими доказателства за канибализъм са били открити на място, датиращо отпреди деветстотин години в югозападните Съединени щати. Защо ужасените критици отричат, че за много общества канибализмът е бил нещо приемливо?“) — Б.а.