Майкъл Крайтън - Състояние на страх

За резюме виж Иън Г. Маккендри, 2003, „Приложна климатография“, Прогресът във физическата география 27, 4:597–606. „Последните изследвания сочат, че опитите да бъде отстранен «урбанистичният ефект» от дългосрочните климатични записи (и следователно да се определи реалният размер на парниковия ефект), изглежда, са твърде неадекватни“. — Б.а.

Алстън Чейс „В тъмната гора“, стр. 157. Виж също стр 404 — Б.а.

Фред Пиърс, „Африканците се връщат към земята по стъпките на растителността, която надвива пустинята“, Ню Сайънтист 175, 21 септември 2002, стр. 4–5. „Африканските пустини са в отстъпление… Анализът на сателитни снимки… показва, че дюните в района Сахел се отдръпват… Растителността си пробива път сред пясъците в дъга, широка… 6000 километра… Учените твърдят, че този процес е започнал от средата на осемдесетте, макар в по-голямата си част да е останал незабелязан“. — Б.а.

Пол Райтер и колектив, „Глобалното затопляне и маларията — необходимо уточнение“, „Лансет“ 4, №1 (юни 2004). „Много от тези добили широка популярност прогнози са неточни и подвеждащи“. — Б.а.

Дискусия в Ломборг, стр. 252 — Б.а.

Маржори Л. Рика-Кудиа и колектив, „Биоразнообразие II, разбиране и защита на биологичните ресурси“, Вашингтон: Национална академична преса, 1997. „Биолозите най-сетне признаха колко малко знаем за организмите, с които делим планетата Земя. И по-точно, опитите да се определи какъв е общият брой на видовете се оказаха изненадващо неуспешни“. Майерс: „Няма начин да определим действителния темп на измиране в тропическите гори, още по-малко имаме правото да правим догадки“. В Ломборг, стр. 254. — Б.а.

Роджър Дж. Брейтуейт, „Баланс на ледниковата маса, първите петдесет години международно мониториране“, „Прогресът във физическата география“ 26, №1 (2002): 76–95. „Няма явна глобална тенденция към увеличено ледниково топене през последните години“. — Б.а.

В Калифорния има 497 ледника, Роуб и колектив, 1980; Гайтън: 108 големи и 401 малки ледника, „Ледниците на Калифорния“, стр. 115. — Б.а.

Х. Кийфър и колектив, 2000, „Нови очи в небето измерват ледниците и ледените полета“, EOS, Транзакции, Американски географски съюз 81: 265, 270–71. Виж също Р. Дж. Брейтуейт и И. Занг, „Връзки между годишните вариации в баланса на ледниковата маса и климата“, Журнал по глациология 45 (2000): 456–62. — Б.а.

Бетси Мейсън, „Какво не ни казват за африканския лед“, „Нейчър“ 24, ноември 2003. „Въпреки изкушението да обвиним глобалното затопляне за загубата на лед, изследователите смятат, че изсичането на горите в планинското подножие е по-вероятният виновник“: http://www.nature.com/nsu/031117/031117–8.html.

Кейзър и колектив, „Отдръпването на ледника Килиманджаро като доказателство за климатична промяна — наблюдения и факти“, „Международен журнал по климатология“ 24: (2004): 329–39. „През последните години Килиманджаро и неговите изчезващи ледници се превърнаха в «икона» за глобалното затопляне… [но] процеси различни от температурата на въздуха контролират отдръпването на леда… И драстичният спад на атмосферната влажност в края на деветнадесети век, и последвалият по-сух климат най-вероятно водят до отдръпването на ледника“. — Б.а.

Виж например: http://www.csr.utexas.edu/grasl/main.html. „През последния век глобалната промяна в морското равнище принципно се е преценявала чрез измервания на прилива при дългосрочни усреднени стойности. Последните оценки на глобалното средно покачване на морското равнище варират от 1,7 до 2,4 милиметра на година“. Това е 15 до 22 сантиметра за сто години. — Б.а.

Средното покачване на глобалното морско равнище по сателитни данни е 3,1 милиметра годишно за последното десетилетие или малко повече от трийсет сантиметра за един век. Сателитите обаче показват значително вариране. Така на север Тихият океан е покачил нивото си, но на юг го е понижил с няколко милиметра през последните години. — Б.а.

Ломборг, стр. 289–90, върху неадекватността на моделите на морското равнище на МККП. — Б.а.

Виж Хендерсън — Селърс и колектив, 1997, „Тропичните циклони и глобалната климатична промяна — оценка след конференцията на МККП“, „Бюлетин на американското метеорологично общество“ 79:9–38. К. Николс Ландсий и колектив, „Тенденция към понижаване честотата на интензивните атлантически урагани през последните петдесет години“, „Изследователски географски писма“ 23:527–30. 1996. Според Междуправителствената комисия по климатичните промени към ООН „Проучването на метеорологичните данни не подкрепя теорията [за по-висока честота и интензивност на бедствените климатични явления] в контекста на дългосрочната климатична промяна“. МККП 1995, стр. 11. „Като цяло, няма доказателства, че бедствените, климатични явления или променливостта на климата са се увеличили в глобален мащаб през двадесети век…“ МККП, „Климатични промени“ 1995. В доклада на МККП от 2001 „Никакви дългосрочни тенденции не се наблюдават“ в тропическите и екстратропическите бури и никакви систематични промени в „честотата на торнадата, гръмотевичните и снежни бури“. „Служебно резюме“, стр. 2. За пълната дискусия виж Ломборг, стр. 292. — Б.а.