Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Но както се изрази Алстън Чейс: „когато търсенето на истината се обърка с политическата идеология, стремежът към познание се превръща в стремеж към власт“.

Това е опасността, пред която сме изправени днес. И пак затова коктейлът от наука и политика е кофти комбинация с кофти история. Трябва да помним историята и да сме сигурни, че онова, което поднасяме на света като познание, е честно и неопетнено от странични интереси.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2617

Издание:

Майкъл Крайтън. Състояние на страх

ИК „Бард“, 2005

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN 954-585-637-8

Перото е по-силно от меча (лат.). — Б.пр.

П. Чилек, 2004 г. „Глобалното затопляне и гренландското ледено поле“, климатични промени 63, 201–21. „От 1940 година… данните показват температурен спад… Гренландското ледено поле и крайбрежните райони не следват тенденцията за глобално затопляне“. — Б.а.

Всички диаграми са съставени на базата на таблични данни от следните стандартни бази данни: Института „Годард“ за космически изследвания (Колумбийски университет); Департамента за климатични изследвания (университет „Ист Англия“); Мрежата за глобална историческа климатология и мрежата за историческа климатология на САЩ (Оук Ридж) — Б.а.

Д. М. Етеридж, 1996, „Естествени и антропогенични промени в атмосферния въглероден двуокис през последните хиляда години от въздуха в антарктическия лед“, „Списание за географски проучвания“ 101 (1996): 4115–28. — Б.а.

Герой на Уошингтън Ървинг, превърнал се в нарицателно за непохватен човек, който се плаши и от собствената си сянка. — Б.пр.

Джеймс Хансен, Макико Сато, Андрю Ласис, Рето Рюди, Ина Теген и Илейн Матюс, „Климатични промени през индустриалната ера“, Протоколи на Националната академия на науките 95 (октомври 1998): 12753–58. — Б.а.

МККП. Климатични промени 2001: Научната база. Кеймбридж, Великобритания: Кеймбридж Юнивърсити Прес, 2001, стр. 774: „При изследване и моделиране на климата следва да признаем, че имаме насреща си двойна нелинейна хаотична система и следователно дългосрочните прогнози за бъдещи климатични състояния не са възможни“. Виж също: МККП. Климатични промени 1995: Науката за промяна на климата, стр. 330. „Естествената променливост на климата в дългосрочен план ще остане и за в бъдеще проблематична при анализа на промените, предизвикани от количествата CO 2“. — Б.а.

К. Ландси и колектив, 2000, „Доколко успяхме да предскажем силния Ел Ниньо от 1997 — 98?“ Бюлетин на американското метеорологично общество 81: 2107 — 19. „… следва да не се предоверяваме в изследването на глобалното затопляне, предвид на неспособността ни да предскажем Ел Ниньо… успехите в прогнозирането на това явление са преувеличени (понякога драстично) и погрешно прилагани в други области“. — Б.а.

Р. Бьом, „Градското влияние върху дългосрочните температурни промени — изследване на град Виена, Австрия“, Климатични промени 38 (1998): 113–1128. Иън Г. Маккендри, „Приложна климатология“, Прогресът във физическата география 27, 4 (2003): 597 — 606. „Основаващите се на броя на населението корекции на температурата в САЩ вероятно подценяват градския ефект“. — Б.а.

Л. Чен и колектив, 2003, „Характеристики на ефекта на топлинния остров в Шанхай и вероятните му механизми“, Новости в атмосферните науки 20: 991–1001. — Б.а.

Д. Р. Щрьоткер, „Сателитно измерен растеж на градския топлинен остров на Хюстън, Тексас“, Перспективи на околната среда 85 (2003): 282–289. „Между 1987 и 1991 средната нощна приземна температура на топлинния остров на Хюстън се е увеличила с 0,82 градуса по Целзий, при допустима грешка от 0,1 градуса по Целзий“. — Б.а.

И. Чои, Х.-Ъ. Юнг, К.-И. Нам и У.-Т. Куон, „Корекцията на градския ефект при измерване на средната приземна температура в Южна Корея, 1968–99“, Международен журнал по климатология 23 (2003): 577–91. — Б.а.

http&//news.bbc.co.uk/l/hi/in_depth/sci_tech/2002/leicester_2002/2253636.stm. Сайтът на ВВС не дава отпратки към научни доклади относно покачването на температурата с осем градуса. — Б.а.

Населението на Лос Анжелис е 14 531 000; на Бъркли — 6 250 000; на Ню Йорк — 19 345 000. — Б.а.

Южен полюс, Мауна Лоа: К. Д. Кийлинг, Т. П. Уорф и Групата за изследване на въглеродния двуокис, Институт по океанография „Скрипс“, Калифорнийски университет, Кал. 02093, САЩ; Сейшелски острови: Томас Дж. Конуей, Питъртанс, Дий С. Уотърман, Национално управление на океаните и атмосферата, Лаборатории по наблюдение и диагностика на климата, 325 Бродуей, Воулдър, Колорадо 80303. Виж http://cdiac.e8d.ornl.gov/trende/co2/content8.htm