Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Нека дам и втори пример за политизирана наука — съвсем различен по характер, но показателен за съпътстващите рискове, когато правителствената идеология контролира научната дейност, а медиите безкритично популяризират фалшиви концепции. Трофим Денисович Лисенко бил амбициозен селянин, който, както се твърдяло, „разрешил проблема за наторяване на обработваемата земя без торове и минерали“. През 1928-а той обявил, че е създал процедура, наречена „вернализация“ , при която семената се навлажнявали и охлаждали, за да се подобри по-късно реколтата.

Методите на Лисенко така и не били подложени на сериозни тестове, но твърденията му, че третираните семена предават характеристиките си и на следващото поколение, били в хармония с възраждането на Ламарковите идеи по време, когато останалата част от света прегръщала генетиката на Мендел. Йосиф Сталин бил очарован от ламаркианските идеи, които вещаели едно бъдеще, свободно от оковите на наследствеността; освен това искал увеличена селскостопанска производителност. Лисенко обещавал и двете и се превърнал в галеник на съветските медии, които активно търсели истории за умни селяни, развили революционни методи.

Лисенко бил представен като гений и се възползвал от това във висша степен. Особено талантлив бил в осмиването на опонентите си. Използвал въпросници, попълвани от селяните, за да докаже, че вернализацията е увеличила добивите, и по този начин избягвал преките изпитания. Яхнал вълната на спонсорирания от държавата ентусиазъм, той се издигнал главоломно. През 1937-а вече бил член на съветското Политбюро.

Дотогава Лисенко и теориите му били въведени масово в руската биология. Резултатът — глад, който убил милиони, и чистки, които изпратили стотици несъгласни с него съветски учени в трудовите лагери или на разстрел. Лисенко агресивно атакувал генетиката, която в крайна сметка, през 1948-а, била отречена като „буржоазна псевдонаука“. Идеите на Лисенко не почивали на никакви научни факти и въпреки това той контролирал съветските изследвания цели трийсет години. „Лисенковщината“ свършва през шейсетте, но руската биология все още не се е възстановила напълно от нанесените й през онази ера поражения.

Сега всички ние сме свидетели на нова велика теория, която отново привлича подкрепата на политици, учени и знаменитости по целия свят. И отново теорията се финансира от големите фондации. И отново изследванията се провеждат от водещи университети. И отново се приемат закони и социални програми в нейно име. И отново критиците са малко и биват осмивани.

Отново предприетите мерки не почиват на научни факти. И отново различни групи с неясни цели се крият зад едно движение, което изглежда благородно. И отново твърдения за морално превъзходство се използват за оправдаването на крайни действия. И отново фактът, че хора страдат от прилагането им, се отминава с лека ръка, защото абстрактната кауза била по-важна от последствията за хората. И отново неясни термини като „устойчивост“ и „поколенческа справедливост“ — термини без общоприета дефиниция — се използват в услуга на една нова криза.

Не твърдя, че глобалното затопляне е същото като евгениката. Приликите обаче не са повърхностни. Определено твърдя, че всячески се избягва откритото дискутиране на данните и проблемите. Водещи научни списания си позволяват да заемат силни редакторски становища по отношение на глобалното затопляне, което не е тяхна работа. При тези обстоятелства всеки учен, който храни някакви съмнения по въпроса, без съмнение си дава ясна сметка, че ще е по-умно да си замълчи.

Едно доказателство за това негласно потисничество е фактът, че в голямата си част критиците на глобалното затопляне са пенсионирани университетски преподаватели. Тези хора вече не се стремят към стипендии и не им се налага да се съобразяват с колеги, чиито молби за финансиране и научна кариера могат да бъдат застрашени от тяхната критика.

В науката старците обикновено грешат. В политиката обаче старците са мъдри, познават предимствата на предпазливостта и в крайна сметка често се оказват прави.

Историята на човешките убеждения трябва да служи като предупреждение. Убивали сме хиляди свои себеподобни, защото сме вярвали, че са сключили договор с дявола. И сега убиваме повече от хиляда души ежегодно за вещерство. Според мен има само една надежда човечеството да се измъкне от онова, което Карл Сейгън нарече „обладания от демони свят“ на нашето минало. Тази надежда е науката.