Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Доколкото ми е известно, не — повтори Конър.

— Господа, още веднъж ви благодаря, че дойдохте.

Сенаторът се ръкува с нас и тръгна към снимачния екип. В миг се спря и се обърна.

— Добре ще е да запазим нашия разговор в тайна. Трябва да бъдем внимателни. Нали сме във война с Япония. — Той се усмихна по момчешки хитро и добави със заговорнически тон: — Както пише на изхода на казармата — по военни въпроси дотук!

— Прав сте — кимна Конър. — Не бива да забравяме Пърл Харбър.

— Да-а. — И Мортън сниши глас. — Знаете ли, някои мои колеги са убедени, че рано или късно ще трябва да пуснем върху жълтите още една бомба. Аз, естествено, не съм съгласен с тях.

Сенаторът се усмихна.

— Поне за пред хората…

Все още усмихнат, той пое надолу по хълма. Докато да стигне до снимачната площадка, за него първо се залепи скриптерката с променения текст, после една гримьорка; звукооператор, който носеше микрофон и нагласяше нещо на закаченото за кръста му захранващо устройство; и накрая — костюмиер. Сенаторът изчезна от погледите ни. Сля се с рояка, който непрекъснато променяше формата си и в пълен безпорядък се придвижваше по ливадата.

— Симпатичен човек — забелязах аз.

Връщахме се в Холивуд. Очертанията на сградите изглеждаха размити от смога.

— Той е политик. Това му е работата — да те накара да го харесаш — отвърна Конър.

— Значи добре си върши работата.

— Дори много добре. — Нещо в тона му ми подсказваше, че е леко смутен.

— Не си ли съгласен с това, което каза пред камерата? Струва ми се, че то съвпада с твоите виждания.

— Съгласен съм.

— Тогава защо си намусен?

— Просто се замислих. Питам се какво всъщност означаваха думите му — отговори Конър.

— Мортън спомена за Феърчайлд.

— Да. Сенаторът е добре запознат със случая.

Понечих да помоля Конър да ми разкаже нещо повече за тази афера, но той ме изпревари.

— Чувал ли си за Сеймър Крей? Години наред го признаваха за най-добрия конструктор на суперкомпютри в света. Фирмата Крей Рисърч създаде най-бързите компютри на планетата. Японците безуспешно се опитваха да догонят Крей. Той беше просто гениален. В средата на осемдесетте чрез дъмпинг те ликвидираха повечето от нашите фирми, които му доставяха микрочипове. Наложи се Крей да възложи на японците изработката на уникалните чипове, които самият той бе изобретил. Но поръчките се изпълняваха бавно, със закъснение, което е нечувано за фирми от Страната на изгряващото слънце. След време японците направиха скок в компютъростроенето. Възникна подозрение, че са откраднали технологията на Крей. Той побесня и реши да сключи договор с американски производител — избра предприятието за полупроводници Феърчайлд, въпреки че то бе в трагично финансово състояние и далеч не бе от най-добрите. Но Крей вече не вярваше на японците. И така, Феърчайлд започна да изработва поредната нова генерация чипове по негова поръчка. Изведнъж се разчу, че фирмата ще бъде продадена на Фуджицу — основния конкурент на Крей. В крайна сметка Конгресът реши да забрани сделката по съображения, свързани с националната сигурност.

— И какво стана после?

— Това не реши финансовите проблеми на Феърчайлд. Фирмата бе здраво загазила. И все пак се наложи да бъде продадена. Плъзна слух, че към нея проявяват интерес от Бюл — френска компания, която не се занимава с производство на суперкомпютри. Конгресът бе настроен положително към евентуалното сключване на тази сделка. Но в края на краищата една американска фирма купи Феърчайлд.

— И Майкро Кон е нещо като втори Феърчайлд, така ли?

— Да. В смисъл че Майкро Кон ще осигури на японците монопол в производството на чипове и тогава съвсем лесно те ще изтикат американските си конкуренти от пазара. Но мисля, че…

Телефонът не му позволи да довърши. Оставих високоговорителя включен, така че и Конър да чува разговора.

Беше Лорън, бившата ми съпруга.

— Питър?

— Здравей, Лорън.

— Обаждам ти се, за да ти съобщя, че ще взема Мишел по-рано.

Гласът й ми се стори напрегнат, тонът — официален.

— Така ли? Нали изобщо нямаше да я взимаш днес?

— Не съм казвала такова нещо. Разбира се, че ще я взема.

— Добре — отвърнах аз. — Между другото, кой е този Рик?

Настъпи пауза.

— Не падай толкова ниско, Питър.

— Защо? Просто ми е интересно. Мишел спомена за него тази сутрин. Каза, че имал черен мерцедес. Рик новото ти гадже ли е?

— Питър, смятам, че това няма нищо общо със случая.