Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— С какъв случай? — учудих се.

— Хайде да не си играем игрички. Добре знаеш за какво става дума. Ще взема Мишел по-рано, за да я заведа на лекар.

— Защо? Грипът вече й мина.

— Ще я водя на преглед, Питър.

— Какво?

— На преглед .

— Чух те, но…

— При доктор Робърт Строс. Колегите ми го препоръчаха като най-добрия в тази област. Не знам как ще свърши всичко това, Питър, но държа да ти кажа, че съм много разтревожена. Имам предвид твоето минало…

— За какво говориш, Лорън?

— За блудство — отговори тя. — За блудство с деца.

— Моля?

— При създалата се ситуация не мога да отмина факта, че преди време имаше такива обвинения срещу теб.

Започна да ми се гади. Когато връзката между мъж и жена се прекъсне, след нея винаги остава утайка от омраза, горчивина и гняв. Всеки знае за партньора си тайни, съкровени неща и може да ги използва срещу него. Ако пожелае. Досега Лорън не бе стигала чак дотам.

— Лорън, прекрасно знаеш, че обвинението бе отхвърлено като неоснователно. По онова време бяхме женени.

— Знам само това, което ти ми каза.

Тонът й бе студен, морализаторски и леко саркастичен. Типично прокурорски тон.

— За бога, Лорън! Това е нелепо!

— Няма нищо нелепо. Като майка нося известна отговорност.

— По дяволите! Как не се сети за нея досега? Изведнъж реши…

— Вярно е, че професията ми отнема много време и сили, но винаги съм поставяла дъщеря си на първо място. И съжалявам, дълбоко съжалявам, ако моята заетост е спомогнала да се стигне до настоящата ситуация.

Имах чувството, че не говори на мен. Лорън сякаш репетираше показанията си пред съда.

— Питър, ако наистина е имало блудство — продължи тя, — Мишел, естествено, не може да остане повече при теб. Ще ти бъде забранено дори да я виждаш.

Преряза ме силна болка в гърдите.

— Какви ги приказваш? Кой ти надрънка, че съм блудствал с деца?

— Не мисля, че е редно на този етап да обсъждам с теб по-нашироко случая.

— Уилхълм ли? Той ли ти се обади, Лорън?

— Питър, излишно е да говорим повече. Официално те уведомявам, че ще взема Мишел в четири следобед. В четири я искам готова за излизане.

— Лорън…

— Моята секретарка, госпожица Уилсън, слуша нашия разговор и го стенографира. Съобщавам ти пред свидетел своето намерение да взема дъщеря си и да я заведа на преглед. Имаш ли някакви въпроси в тази връзка?

— Не.

— Тогава до четири. Благодаря ти за проявеното разбиране. Искам да добавя и нещо съвсем лично, Питър. Наистина съжалявам, че се стигна дотук — завърши речта си Лорън и затвори телефона.

Като детектив съм се сблъсквал често със случаи на блудство с деца. Знаех как протичат подобни разследвания. Медицинският преглед обикновено не можеше да докаже нищо. Лекарските заключения не бяха категорични. После някой психолог се залавяше да разпитва детето. Той го обсипваше с въпроси и постепенно то променяше отговорите си така, че да угоди на психолога. По принцип наредбите изискват такива разпити да бъдат записвани на видеолента, за да се удостовери, че въпросите не са били подвеждащи. Но когато стигнат до съда, нещата винаги се объркват. Съдията е длъжен в крайна сметка да вземе решение в защита на жертвата, а това означава, че ако се докаже макар и минимална вероятност за блудство, обвиненият родител бива лишен от правото да се вижда с детето насаме, да преспива в една къща с него или дори да…

— Хайде стига толкоз! — обади се Конър. — Съвземи се!

— Извинявай, но се разстроих.

— Разбирам те. И така, какво пропусна да ми кажеш?

— За кое?

— За обвинението в блудство.

— Нищо.

— Кохай — тихо продума Конър, — ако не си откровен с мен, няма да мога да ти помогна.

— Не беше блудство. Касаеше се за нещо съвсем друго. За пари.

Конър мълчеше. Просто чакаше и ме гледаше.

— Какво пък, защо да не ти кажа — реших и започнах.

Има моменти в живота, когато си мислиш, че знаеш какво вършиш, но всъщност не е така. След време поглеждаш назад и установяваш, че не си действал правилно. Забъркал си се в нещо и не си успял да намериш изход от кашата. Но тогава ти се е струвало, че всичко е наред.

Аз бях влюбен. Лорън беше от онези стройни, грациозни и скромни девойки с патрицианско държане. Красива и по-млада от мен.

От самото начало знаех, че нещата между нас няма да вървят. Но се опитвах с всички сили да докажа на практика противното. Оженихме се, заживяхме заедно и още от първия ден тя взе да проявява неудовлетвореност. Неудовлетвореност от апартамента, от квартала, от заплатата ми. От какво ли не. Лорън непрекъснато повръщаше, защото бе бременна. В колата, в леглото й, из цялото жилище имаше диетични бисквити. Беше толкова тъжна и нещастна, че аз се мъчех да й угаждам във всичко. Прислужвах й, готвех, чистех. Преди не си падах много по домакинската работа, но свикнах, пък и единственото ми желание бе да направя живота на Лорън малко по-хубав. Поне да опитам.