Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

Всички лица, фирми, институции и организации, описани в този роман, са плод на авторовата фантазия. Действията на наистина съществуващи фирми и хора, за които се споменава в настоящата книга, не отговарят на реалностите.

Изключение правят само японските компании — Мацушита, Минолта, Мицубиши, Нинтендо, Панасоник, Сумитомо и Тошиба; бившите министър-председатели на Япония Такешита и Танака и американските корпорации Крей Рисърч, Емерсън, Феърчайлд, Дженеръл Електрик, Худейл, Ар Си Ей и Сиърс. Всичко, написано за тях, е вярно.

ПРЕПИС ОТ ВИДЕОЗАПИС НА РАЗПИТ, ПРОВЕДЕН ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪТРЕШНО РАЗСЛЕДВАНЕ

СЪДЪРЖАНИЕ: Машинописен препис, снет от видеозапис на разпит на детектив Питър Дж. Смит

13–15 март

ОТНОСНО: Убийството в небостъргача Накамото (А8895-404)

Настоящият препис е собственост на полицейското управление на Лос Анджелис и е предназначен само за вътрешно ползване. Правенето на копия от този документ, цитирането на пасажи от него, възпроизвеждането му по какъвто и да е начин, както и разкриването на съдържанието му, подлежи на санкциите, предвидени в закона.

По всички въпроси, свързани с настоящия препис, се обръщайте към:

Началника на отдел „Вътрешни разследвания“ в полицейското управление на Лос Анджелис

Лос Анджелис, Калифорния 92038–2029

ПК 2029

телефон: (213) 555–760

телефакс: (213) 555–7812

Видеозапис, на разпита на дет. П. Дж. Смит, проведен от 13.03. до 15.03.

СЛЕДСТВЕНО ДЕЛО: Убийството в небостъргача Накамото

НАЧИН НА ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗПИТА: Лейт. Смит е бил разпитван в продължение на двадесет и два часа общо от понеделник, тринадесети март, до сряда, петнадесети март. Разпитът е записан на видеолента S-VHS/SD.

ОПИСАНИЕ НА ОБСТАНОВКАТА: Обектът на разпита Смит седи до масата във видеозала 4 на полицейското управление. На стената зад гърба му се вижда стенен часовник. Разпитваният е в кадър от кръста нагоре. Пред него има чашка кафе. През първия ден Смит е със сако и вратовръзка, през втория ден — по риза и вратовръзка, а през третия — само по риза. В долния десен ъгъл на кадъра се отчита времетраенето на записа.

ЦЕЛ НА РАЗПИТА: Да се изясни отношението и съпричастието на обекта на разпита към случая „Накамото“ (сл. дело А8895-404).

Разпитът е бил воден от дет. Т. Конуей и дет. П. Хамънд.

Разпитваният се е отказал от правото си на адвокат.

Следственото дело е приключено с резолюция: „Извършителят не е разкрит“.

Запис от 13 март (1)

ВОДЕЩ РАЗПИТА: Видеомагнетофонът е включен, можем да започваме. Моля, кажете си името.

РАЗПИТВАН: Питър Джеймс Смит.

В. Р.: На колко сте години и какво звание имате?

Р.: На трийсет и четири. Лейтенант в Отдела за специално обслужване към полицейското управление на Лос Анджелис.

В. Р.: Лейтенант Смит, както ви е известно, до момента към вас не е предявено обвинение в престъпление.

Р.: Да, знам.

В. Р.: Независимо от това, имате право на настоящия разпит да бъдете представляван от адвокат.

Р.: Отказвам се да се възползвам от това свое право.

В. Р.: Добре. Упражняван ли е върху вас натиск да се подложите на този разпит?

Р.: (дълга пауза) Не, никой не ме е принуждавал да се явя пред вас.

В. Р.: Добре. Искам да поговорим за убийството в небостъргача Накамото. Кога се включихте в разследването на случая?

Р.: На девети февруари, в четвъртък, около девет часа вечерта.

В. Р.: Какво точно се случи тогава?

Р.: Бях си вкъщи. Позвъниха ми по телефона.

В. Р.: Какво правехте, когато ви се обадиха?

Всъщност си седях на леглото в моя апартамент в Кълвър Сити и гледах по телевизията баскетболен мач на „Лос Анджелис Лейкърс“. Бях намалил звука и се опитвах да уча за следващия си урок от курса по японски за начинаещи.

Вечерта беше тиха и спокойна. Към осем бях сложил дъщеря си да спи и сега от касетофона, сложен върху кревата ми, жизнерадостен женски глас редеше неща от рода на: „Добър ден, аз съм полицай. С какво мога да ви бъда полезен?“. Или „Подайте ми менюто, ако обичате“. След всяко изречение жената ме изчакваше да го повторя на японски. Пелтечейки, аз се мъчех да не изоставам. „Магазинът за зеленчуци е затворен. Къде е пощата?“ — продължаваше тя все в този дух. Беше ми трудно да се съсредоточа, но се стараех най-съвестно.