Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Аз съм тук само като наблюдател — кротко отвърна Конър.

— Хофман ме посъветва да го доведа — обадих се аз.

— Добре си направил — кимна Греъм. — Ще имаме нужда от помощта му. Тук положението е доста напечено.

Отправихме се към асансьора. Наоколо не видях други полицаи.

— Къде са останалите?

— Уместен въпрос — рече Греъм. — Японците успяха да ги задържат отзад, при служебния вход. Уверяват ни, че с товарния асансьор се стигало по-бързо догоре. Непрекъснато мелят за това, колко важен бил този прием и как нищо не бивало да засенчи блясъка му.

До вратите на асансьорите униформен японец от охраната на сградата ни огледа изпитателно.

— Тези двамата са с мен — каза му Греъм.

Човекът кимна, ала подозрението не изчезна от погледа му.

Влязохме в асансьора.

— Мръсни японци! — възкликна Греъм, когато вратата се затвори. — Тая държава е все още наша! И ние сме полиция в собствената си страна, по дяволите!

Стените на асансьора бяха прозрачни и докато се изкачвахме в рядката мъгла, под нас се ширна центърът на Лос Анджелис. Насреща се виждаше небостъргачът Арко, целият осветен.

— Знаете ли, че този асансьор е противозаконен? — рече Греъм. — Според строителните нормативи не е позволено стъклени асансьори да се изкачват по-високо от деветдесетия етаж. А тази сграда е най-високата в Лос Анджелис и има деветдесет и седем етажа. Но тя по принцип е „по-специална“! Вдигнаха я за шест месеца! И знаете ли как? Докараха готови модули от Нагасаки и тук само ги сглобиха. Не наеха нито един американски работник. Бяха си издействали специално разрешително, за да нямат проблеми с профсъюзите. Уж нашите специалисти не можели да се справят със специфичната технология. Вярвате ли на тая измишльотина?

Вдигнах рамене.

— Щом нашите профсъюзи не са протестирали…

— Ами, ще протестират! Хората от кметството също си затраяха. Знаеш ли каква пара е играла?! — продължи Греъм. — Японците поне имат мангизи колкото щеш! Самият проект на тази сграда е в нарушение на противоземетръсните изисквания и на куп други нормативни документи. Правят каквото си щат!

Отново повдигнах рамене.

— Политика…

— На това политика ли му викаш?! Известно ли ти е, че те дори не плащат данъци? Да, да, добре ме чу! За осем години са освободени от данък върху недвижимите имоти! Гадна работа! Разпродаваме си страната на безценица!

Известно време се возихме мълком. Греъм гледаше през стъклените стени надолу към града. Високоскоростните асансьори бяха марка „Хитачи“, последна дума на техниката. Най-бързите и най-плавно движещите се асансьори в света. Продължавахме да се издигаме към небето.

— Ще ни разкажеш ли за убийството, или искаш да запазиш всичко в тайна до последния момент, за да ни изненадаш? — не се стърпях аз.

— Шибана история! — изсумтя Греъм и разгърна тефтера си. — В осем и трийсет и две са се обадили в полицията. Мъжки глас със силен азиатски акцент казал на развален английски, че „възникнал проблем с един труп“. Телефонистката не успяла да разбере друго, освен адреса — небостъргача Накамото. Момчетата с патрулната кола пристигнали тук в осем и трийсет и девет и установили, че е извършено убийство на четирийсет и шестия етаж, на който има само офиси. Жертвата е бяла жена на около двайсет и пет години. Доста красиво момиче. Сами ще видите. И така, полицаите опъват лентата около местопрестъплението и се обаждат в управлението. Ние двамата с Мерино пристигнахме в осем и петдесет и три. Горе-долу по същото време довтасаха съдебният лекар и екипът от лабораторията. Дотук ясно ли е?

— Да. — Конър кимна.

— Тъкмо започнахме да си вършим работата — продължи Греъм, — когато някакъв японец от Накамото Корпорейшън се появи отнейде в тъмносин костюм за хиляда долара и заяви, че е упълномощен да разговаря с човек от Отдела за специално обслужване, преди да се прави каквото и да е в шибания им небостъргач. Говореше ми разни глупости като например, че сме нямали основателна причина да предприемаме следствени действия. Аз му рекох, че случаят е очевиден и се касае за убийство. Казах му да не ми се пречка, но тоя шибан японец говори перфектен английски и явно доста разбира от право. Аз се притесних и реших, че няма смисъл да се натискам да почвам разследването, ако има вероятност впоследствие резултатите му да бъдат оспорени поради нарушение на процедурните изисквания. Освен това не можах да разбера какъв е проблемът. Обикновено викаме хора от вашия отдел, когато някой не говори английски, а на този проклет японец на челото му е изписано, че е завършил право в Станфорд.