Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Окей.

— Овладей жестовете си. Не размахвай ръце, а ги дръж долепени до тялото. Японците намират ръкомахането за заплашително. Говори бавно, с равен и спокоен глас.

— Разбрано.

— Постарай се да следваш съветите ми.

— Ще гледам…

— Това може да се окаже доста трудно. Понякога японците са твърде досадни и са в състояние да извадят човека от равновесие. Тази вечер вероятно ще се държат тъкмо така. Оправяй се както можеш, но каквото и да става, не се ядосвай и не избухвай.

— Ясно.

— Те смятат това за изключително непристойно.

— Ъхъ — измънках аз.

Конър се усмихна.

— Сигурен съм, че ще се справиш — рече той. — Вероятно изобщо няма да се наложи да прибягваш до моята помощ. Но ако закъсаш, ще кажа само: „Навярно бих могъл да ви помогна“. Това ще е сигнал, че поемам нещата в свои ръце. Оттам нататък оставяш аз да говоря. Дори ако директно се обръщат към теб или те питат нещо, по-добре ще е да мълчиш. Разбрахме ли се?

— Да.

— Стигне ли се до моята намеса, не обелваш дума, дори да те предизвикват.

— Гроб съм.

— Каквото и да правя, не показвай учудване. Каквото и да правя!

— Ясно.

— Когато поема топката, мини зад мен, леко вдясно. В никакъв случай не сядай и не се оглеждай. Изражението ти не бива да издава разсеяност. Помни, че за разлика от теб те не са рожби на видеокултурата на Ем Ти Ви 2 2 Ем Ти Ви (MTV) — световноизвестен телевизионен сателитен канал, предаващ само съвременна забавна музика. — Б.пр. . Японците придават значение на всичко, което вършиш. По външния ти вид и по поведението ти ще съдят за цялото полицейско управление и за мен, като твой началник и семпай.

— Добре, капитане.

— Имаш ли някакви въпроси?

— Какво е това „семпай“?

Конър се усмихна.

Минахме под арката от светлината на прожекторите и се спуснахме надолу към подземния гараж.

— В Япония семпай е по-старшият, който направлява младшия или така наречения кохай. Тандемът семпай-кохай е нещо обичайно. Този вид отношения съществуват там, където по-възрастен мъж работи заедно с младеж. Вероятно японците ще си помислят, че ние сме именно такава двойка.

— Нещо като майстор и калфа ли? — попитах аз.

— Не съвсем. Семпай е по-скоро грижовен наставник, който трябва да се отнася с безкрайно търпение към грешките и младежките ексцеси на подопечния си — усмихна се отново Конър. — Сигурен съм, че ти няма да ми създаваш подобни проблеми.

Пред нас се ширна огромният подземен паркинг. Моят спътник погледна през прозореца и се учуди:

— Къде са нашите хора?

Подземието на небостъргача Накамото бе пълно с лимузини. Облегнати на колите, шофьорите пушеха и разговаряха помежду си. Никъде не се виждаха полицейски автомобили. Обикновено при убийство на местопрестъплението е същински панаир от черно-бели служебни коли с мигащи буркани и наоколо снове маса народ: съдебният лекар с помощниците си, дежурният криминален екип и всички останали.

— Интересно — отбелязах.

Спряхме. Момчетата, обслужващи паркинга, отвориха вратите на колата и двамата с Конър стъпихме на дебелия килим. Лееше се тиха музика. Тръгнахме към асансьорите. Разминахме се с група издокарани хора. Мъжете бяха облечени в смокинги, а жените — в скъпи вечерни тоалети. До асансьора чакаше Том Греъм. Беше с яке от рипсено кадифе, цялото на петна, и пушеше нервно.

Когато Том Греъм играел полузащитник в отбора на Университета на Южна Каролина, нито веднъж не го включили в „А“ състав. Тази отдавнашна история като че беше белязала целия му живот. Не му вървеше в детективската професия. Все него подминаваха при повишенията. Греъм се местеше от отдел в отдел, но или районът не му пасваше, или не можеше да се сработи с колегата си 3 3 В Съединените щати детективите обикновено работят по двойки. — Б.пр. . Беше цапнат в устата и бе успял да си създаде много врагове сред началниците. Тридесет и девет годишен, той едва ли щеше тепърва да се издигне в служебната йерархия. Греъм се бе превърнал във вечно кисел и груб, вече прекалено натежал, макар и едър мъж, който успяваше да досади всекиму. Той беше убеден, че честните хора са обречени на провал, и се отнасяше със сарказъм към онези, които не споделяха този негов възглед.

— Хубаво костюмче имаш, Питър — подметна Греъм, когато се приближих до него. — Изглеждаш прекрасно.

После духна въображаема прашинка от ревера ми. Не обърнах внимание на забележката му.

— Как е, Том?

— Момчета, та вие би трябвало да сте гости на това парти. Така сте се издокарали, че ми е съвестно да ви товаря с работа — каза Греъм и се ръкува с Конър. — Здрасти, Джон. Чия беше идеята да те измъкнат от кревата?