Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

Поех дълбоко дъх.

— Не, господин Ишигура, не съм съгласен. Не мога да твърдя такова нещо, преди да е приключило разследването.

Поех още веднъж дъх и продължих:

— Разбирам вашата загриженост, но…

— Не мисля, че ме разбирате — отново ме прекъсна японецът. — Настоявам да осъзнаете в какво положение ще бъде поставена фирмата Накамото. За нас тази вечер е изключително важна. Цялата общественост е вперила очи в нашия прием. Представете си как бихме се почувствали, ако тържеството ни бъде засенчено от безпочвени твърдения за това, че ние или някой от нашите гости би могъл да има нещо общо със смъртта на една никаквица…

— Какво искате да кажете с това „никаквица“?

Ишигура махна раздразнено с ръка. Явно се отегчаваше.

— Погледнете я само! Тя е една обикновена проститутка! Не мога да си представя как изобщо се е озовала в сградата ни. Затова твърдо се противопоставям на намерението на детектив Греъм да разпитва гостите ни на долния етаж. Това е направо безумие. Сред поканените на приема има сенатори, конгресмени и видни личности от управата на Лос Анджелис. Ще се съгласите с мен, че би било неуместно…

— Почакайте — рекох аз, — значи детектив Греъм ви каза, че ще разпита всички, присъстващи на приема?

— Точно така.

Най-сетне започнах да проумявам защо са ме повикали. Греъм не обичаше японците и явно се бе заканил да им провали партито. Естествено, не бе възможно да осъществи заплахата си. Той не би се осмелил да разпитва сенатори, да не говорим за главния градски прокурор и за кмета. Освен ако не искаше от утре да остане без работа. Греъм просто бе решил да ядоса японците, тъй като те също му бяха вдигнали кръвното.

— Най-добре ще е да сложим човек на изхода на долния етаж, който да запише имената на всички, когато си тръгват — предложих аз на Ишигура.

— Опасявам се, че ще е невъзможно — отвърна японецът. — Сами разбирате, че…

— Господин Ишигура, възнамерявам да направя именно това.

— Но трудностите, които…

— Господин Ишигура…

— Едно такова действие ще предизвика…

— Господин Ишигура, съжалявам, но такава е процедурата в подобни случаи.

Японецът се вцепени. Настъпи тишина. После той избърса потта от горната си устна и каза:

— Разочаровахте ме, лейтенант. Очаквах да проявите по-голямо разбиране.

— Разбиране ли? — Вече взе да ми писва. — Господин Ишигура, тук има мъртва жена и ние сме задължени да проведем следствие…

— Но вие сте длъжни да отчетете извънредните обстоятелства…

В този момент се чу гласът на Греъм:

— О, господи! Какво прави този?!

Погледнах през рамо и видях нисък японец, навлязъл на двадесетина метра в ограденото пространство. Той педантично снимаше местопрестъплението. Фотоапаратът беше толкова малък, че се побираше в дланта му. Но японецът не се опитваше да прикрива факта, че снима. Отстъпвайки заднишком към нас, той щракаше ли, щракаше, като час по час се спираше и премигваше иззад дебелите си очила с метални рамки, подбирайки следващия кадър. Движенията му бяха точни и обмислени.

Греъм отиде до лентата и викна:

— Махай се оттам! Това е местопрестъпление! Забранено е да се фотографира!

Мъжът не показа с нищо, че го е чул. Продължи да отстъпва към нас. Греъм се обърна и попита:

— Кой е този тип?

— Господин Танака, наш служител — отвърна Ишигура. — Той работи в Отдела по охраната на Накамото.

Не можех да повярвам на очите си. Човек на японците се разхождаше съвсем спокойно на мястото на престъплението и тъпчеше евентуалните следи. Това беше нечувана наглост.

— Изведете го оттам! — наредих аз.

— Но той само снима — възрази Ишигура.

— Това не е разрешено.

— Снимките са за наши служебни нужди.

— Няма значение, господин Ишигура. Той не може да остане в пространството, оградено с жълта лента. Кажете му да излезе оттам и после ми дайте филма, ако обичате.

— Добре. — И Ишигура каза бързо нещо на японски.

Танака се шмугна под лентата и изчезна сред навалицата от мъже в сини костюми, скупчени пред асансьора. Над главите им забелязах как вратата на кабината се отвори и пак се затвори.

„Мръсник!“, помислих си аз и усетих как ме обзема ярост.

— Господин Ишигура, знаете ли, че възпрепятствате действията на полицията?

— Опитайте се да ни разберете, детектив Смит — спокойно изрече Ишигура. — Ние, естествено, имаме пълно доверие в полицията на Лос Анджелис, но сме длъжни да проведем наше собствено разследване, затова са ни необходими…