Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

Собствено разследване! Мръсникът му с мръсник! Усетих, че не мога да говоря. Стиснах зъби и пред очите ми се появи червена мъгла. Побеснях. Исках да арестувам Ишигура, да го ударя в стената, да му щракна белезниците около китките, да…

— Навярно бих могъл да ви помогна, лейтенант — обади се глас зад гърба ми.

Обърнах се. Джон Конър се усмихваше ведро.

Направих крачка встрани.

Конър застана пред Ишигура и му връчи визитката си. После каза бързо:

— Тоцузен шицурей десука, джикошокай шитемо йороши десука. Ваташи ва Джон Конър то мошимасу. Мейши о дозо. Дозо йорошику.

— Джон Конър? — възкликна Ишигура. — Онзи Джон Конър? Омени какарете коей десу. Ваташи ва Ишигура десу. Дозо йорошику.

Това означаваше, че за него е чест да се запознае с човек като Джон Конър.

— Ваташи но мейши десу. Дозо — възпитано му благодари за комплимента Конър.

Когато приключиха с формалностите, разговорът премина на толкова бързи обороти, че улавях само откъслечни думи. Давах вид, че следя с интерес словесната размяна между двамата. Гледах умно и кимах усърдно, въпреки че си нямах понятие за какво става реч. По едно време чух, че Конър говори за мен като за свой кобун, което означава протеже, помощник, калфа или нещо от този род. На няколко пъти ме изгледа свирепо и поклати глава като баща, разочарован от непослушния си син. Имах чувството, че се извинява за моята нетактичност. Освен това разбрах, че Конър окачестви Греъм като хесомагари — несговорчив човек.

Явно извиненията дадоха резултат. Ишигура се успокои и отпусна рамене. Дори се усмихна.

— Значи не ще подлагате на проверка самоличността на хората долу?

— Разбира се, че не — потвърди Конър. — Няма да безпокоим вашите многоуважавани гости.

Понечих да възразя. Конър ме изгледа.

— Не е необходимо да се легитимират — продължи той. — Сигурен съм, че никой от гостите на фирмата Накамото не би могъл да бъде замесен в този трагичен инцидент.

— Що направо не му цунеш задника на тоя японец? — изсъска Греъм.

Ишигура грейна. Но аз кипях от ярост. Конър ме бе докарал дотам да изглеждам като пълен глупак, отменяйки всичко, за което бях настоявал. Отгоре на това нарушаваше правилата на полицейското разследване. По-късно можеше да си имаме служебни неприятности. Мушнах ръце в джобовете си и се загледах встрани, за да не избухна.

— Капитан Конър, благодаря ви за вашата съобразителност и за това, че така умело се справихте с тази деликатна ситуация — за малко да се разтопи от любезност Ишигура.

— С нищо не съм заслужил благодарността ви — отвърна му Конър и се поклони церемониално. — А сега ще ви помоля да опразните етажа, за да може полицията да си свърши работата.

Ишигура премига.

— Да опразним етажа?

— Да. — И Конър извади тефтер от джоба си. — Освен това бихте ли ми помогнали да запиша имената на господата, които стоят зад вас, преди да са си тръгнали?

— Моля?

— Кажете ми имената на господата зад вас, ако обичате.

— Мога ли да ви попитам защо са ви имената им?

Конър пребледня и излая нещо на японски. Не разбрах какво, ала Ишигура почервеня.

— Извинете, капитане, но не виждам причина да използвате такъв език…

Тогава Конър не удържа нервите си и избухна. Приближи се до Ишигура, размахвайки пръст пред лицето му, и кресна:

— Икаген ни широ! Соко о доке! Кийтерунока!

Японецът се сви, слисан от тази словесна атака.

Конър се надвеси над него и добави със сарказъм:

— Доке! Доке! Вакаранайнока?

После се обърна и посочи побеснял струпаните около асансьора мъже, които не смееха да го погледнат в очите и нервно пафкаха цигара след цигара, ала явно нямаха намерение да си тръгнат.

— Хей, Ричи — викна Конър на полицейския фотограф Ричи Уолтърс. — Направи няколко снимки на тези хубавци, за да можем после да установим самоличността им!

— Окей, капитане — отговори Ричи, вдигна фотоапарата и защрака.

Ишигура изведнъж излезе от вцепенението си, застана пред обектива, вдигна ръце и викна:

— Почакайте, какво означава всичко това?

Японците вече се изнизваха, като извръщаха лица встрани от светлината на светкавицата, подобно на пасаж подплашени риби. За няколко секунди всички изчезнаха. Останахме сами на етажа. Ишигура явно се чувстваше беззащитен сред нас.

Той измънка нещо на японски. Очевидно пак не това, което трябваше.

— Така ли? — изгледа го иронично Конър. — Аз пък ще ви кажа, че вие сте виновен за всичко. Затова отсега нататък именно вие ще оказвате пълно съдействие на моите детективи! Искам да говоря с човека, открил трупа, и с онзи, който е позвънил в полицията! Искам имената на всички, посещавали този етаж, след като е бил открит трупът! Освен това искам и филма от фотоапарата на Танака! Оре ва хонкида! Ако продължавате да пречите на разследването, ще ви арестувам!