Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Седемдесет и шеста.

— Точно така, през седемдесет и шеста. Случаят на годината! Господин и госпожа Аракава, млада двойка, дошли да прекарат медения си месец в Лос Анджелис, си стоят на тротоара в източната част на града. Минава една кола и от нея в движение застрелват японците, съвсем по гангстерски. На всичко отгоре при аутопсията се оказва, че госпожа Аракава била бременна. Пресата тържествува: полицията не е в състояние да овладее ширещото се в града насилие и така нататък. Съболезнователни писма и пари пристигат от всички краища на Лос Анджелис. Хората са възмутени от безсмисленото убийство на младоженците. Естествено, детективите, на които е възложен случаят, не разкриват нищо. Какво да разкрият, като става дума за японски граждани? И така, накрая викат Конър. И той приключва разследването за един ден. Истинско чудо, като имаш предвид, че е привлечен цяла седмица по-късно! Материалните следи отдавна са изчезнали. Двата трупа вече са изпратени в Осака, а лобното място е отрупано с повехнали цветя. И изведнъж Конър доказва, че младият господин Аракава всъщност е главорез и че убийството е извършено по поръчка на японската мафия — якудзата. Освен това съпругът разбойник бил невинна жертва. Хората от колата стреляли по бременната жена, за да дадат урок на баща й! Представяш ли си! Конър изведнъж обърна нещата така, че лосанджелиската общественост се зачуди кому да съчувства. Впечатляващо, а? Какво ще кажеш?

— И ти смяташ, че е свършил всичко това само благодарение на връзките си в Япония?

— Нямам представа. Сам прецени — рече Греъм. — Знам само, че скоро след това замина за цяла година в Япония.

— Какво е правил там?

— Чух, че работил като съветник по сигурността на признателна японска фирма. Просто са се погрижили за него. Той им е свършил работа и те са му се отплатили. Това е, разбира се, мое предположение. Никой не може да ти каже каква е истината. Но в едно съм сигурен: като детектив Конър е пълна нула. Погледни го само какво прави в момента!

Конър стоеше в средата на залата за секретарки и зяпаше замислено тавана. В миг погледна първо надясно, после наляво, сякаш се чудеше накъде да тръгне. Изведнъж забърза към асансьорите, като че ли бе решил да си ходи. Насред път се обърна рязко кръгом и се върна в центъра на овалното помещение. Там спря и взе да разглежда листата на палмите в саксиите.

Греъм поклати глава.

— Градинарства ли, що ли, един господ знае! Странен тип е този Конър. Много пъти е ходил в Япония, ала все се завръща. За него Япония е като жена, без която не може да живее, но и с която не мели. Не го разбирам. Аз си обичам Америка. Или поне това, което е останало от нея.

После се обърна към хората от екипа, които вече си бяха свършили работата около трупа.

— Намерихте ли гащичките? — попита той.

— Не, Том.

— Търсим ги.

— Какви гащички? — зачудих се аз.

Греъм вдигна роклята на момичето.

— Твоят приятел Джон не забеляза най-важното, докато оглеждаше трупа. От вагината капе нещо, което доста прилича на сперма, липсват гащички, но затова пък си личи червена черта на бедрото на мястото, където са били раздрани. Големите срамни устни са зачервени и протрити. За мен е очевидно, че преди да я убият, е имало насилствено съвкупление. Затова наредих на момчетата да намерят гащичките.

Едно от „момчетата“ подметна:

— Може изобщо да не е носила гащички.

— Носила е, носила е — поклати глава Греъм.

— Има ли следи от наркотици? — обърнах се към Кели.

Той вдигна рамене.

— Взели сме за изследване проби от всички течности на тялото. Резултатите ще мога да ти съобщя по-късно. Но на пръв поглед ми изглежда чиста. Съвсем чиста.

Чак сега долових, че Кели явно е притеснен.

Греъм също го забеляза.

— Какво се гърчиш бе, Кели? Да не те чака маце на креват, докато ние тук те занимаваме с глупости?

— Никой не ме чака — отвърна Кели. — Ала честно да ти кажа, не само че няма следи от борба или от наркотици, но изобщо по нищо не личи, че е била убита.

— Шегуваш ли се? — стрелна го Греъм.

— Момичето има синини по гърлото. Под фон дьо тена прозират стари белези на същото място. По това съдя, че вероятно е била мазохистка. И преди шията й е била връзвана. И то неведнъж.

— Е, и?

— От медицинска гледна точка е възможно да не е била убита, а да е умряла от внезапна естествена смърт.

— Стига бе! Не ме баламосвай!

— Напълно вероятно е в случая да става дума за ненадейна физиологична смърт.