Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Конър не е такъв.

— Ишигура се оплака, че Конър се държал грубо с него.

— Господинът се опита да ни командва. Обясняваше ни как да си вършим работата — отвърнах аз. — Май всички забравяте, че тук е извършено убийство…

— Стига де, Пийт — сопна се Фарли. — Никой няма намерение да ти се бърка. Просто ми се ще да вземеш предвид особените обстоятелства…

Изведнъж тя млъкна.

Гледаше трупа.

— Елън? Познаваш ли я?

— Не — промълви говорителката на кметството и се извърна настрана.

— Сигурна ли си?

Забелязах, че е смутена.

— Долу на партито ли я видя? — намеси се Греъм.

— Не знам… Мисля, че да… Време е да си вървя, момчета.

— Хайде, Елън, изплюй камъчето!

— Не знам коя е, Пийт. Ако знаех, щях да ти кажа. Бъди по-вежлив с японците. Кметът ми заръча това да ти предам. Трябва да тръгвам.

Тя забърза към асансьорите. Изпратих я с поглед. От срещата ни у мен остана неприятно чувство.

Греъм ми пошушна:

— Задникът й е страхотен. Но тя не казва истината. Дори с теб не е откровена.

— Какво искаш да кажеш с това „дори с теб“?

— Общоизвестно е, че между теб и Фарли имаше нещо…

— Глупости!

Греъм ме удари приятелски с юмрук по рамото.

— Хайде, хайде! Нали вече си разведен. Никой нищо не може да ти каже.

— Но това не е вярно, Том.

— Свободен човек си. При това хубавец…

— Казвам ти, че не е вярно.

— Добре — капитулира Греъм и вдигна ръце. — Информацията ми е била погрешна.

Наблюдавах Фарли. Тя стигна до отсрещния край на централното помещение, наведе се, мина под лентата, натисна копчето на асансьора и зачака, като нервно потропваше с крак.

— Наистина ли мислиш, че знае кое е момичето?

— Естествено! — троснато отвърна Греъм. — Кметът крачка не може да направи без нея. Тя е навсякъде до него и му пошепва името на всеки срещнат. Фарли има феноменална памет. Помни хора, които не е виждала от години. Съпругите им, децата, всички! Убеден съм, че позна момичето.

— Тогава защо си замълча?

— Еба ли му майката — дълбокомислено отвърна Греъм. — Сигурно е решила, че е по-важно да съобщи за убийството на някой друг. Видя ли я как изхвърча като куршум? Сами трябва да разберем кое е момичето. И то час по-скоро. Мразя да научавам всичко последен в този град.

От другия край на арената ни махаше Конър.

— Сега пък какво иска? — рече Греъм. — Я, май държи нещо в ръката си.

— Прилича ми на дамска чантичка — отговорих аз.

— Черил Лин Остин — прочете Конър. — Родена в Мидланд, Тексас. Завършила Тексаския университет. Двайсет и три годишна. Държи апартамент в Уестуд, но отскоро живее тук и затова още кара с тексаска шофьорска книжка.

Съдържанието на чантичката беше изсипано върху едно бюро. Ние ровехме в купчината с моливи.

— Къде намери чантичката? — попитах аз.

Тя представляваше малка, извезана с бисери торбичка със седефена закопчалка. Моделът беше в стил четиридесетте години. Очевидно доста скъпа.

— В саксията с палмата до заседателната зала — отговори Конър и дръпна ципа на вътрешното джобче. От него се изтърколи свита на руло пачка стодоларови банкноти.

— Я виж ти! Значи госпожица Остин била добре обезпечена — добави той.

— Няма ли ключове от кола?

— Не.

— Някой трябва да я е докарал.

— Навярно се е надявала и да я откара. Таксиджиите обикновено не разполагат с достатъчно дребни, за да развалят стодоларова банкнота.

В торбичката имаше още златна кредитна карта „Американ Експрес“, червило, пакет японски цигари „Майлд Севън Ментол“, членска карта на токийския „Даймаши найт клъб“ и четири малки сини таблетки. Това беше всичко.

С помощта на молива си Конър обърна празната чантичка наопаки. Отвътре изпаднаха няколко малки зелени трошици.

— Знаеш ли от какво са? — попита ме Конър и ги заоглежда с лупа.

— Не.

— От фъстъци, оваляни във васаби.

Васаби е вид зелен хрян. Бях го ял в японски ресторанти. Но не бях чувал за покрити с васаби фъстъци.

— Струва ми се, че това лакомство се продава единствено в Япония.

Греъм изсумтя.

— Всичко е ясно. Как мислиш, Джон? Ще ни изпрати ли Ишигура онези свидетели, както му нареди?

— Няма да е скоро — отвърна Конър.

— Прав си — рече Греъм. — Свидетелите ще се появят най-рано вдругиден, след като адвокатите им подробно ги инструктират какво точно да говорят.

Той се отдръпна от бюрото с разпръснатите лични вещи и продължи:

— Нали загряваш защо протакат? Това момиче е убито от японец.