Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Възможно е — каза Конър.

— Повече от възможно, приятелю! Убийството е станало тук , в тяхната сграда. А момичето е точно техен тип: американска дългостеблена роза. На дребосъците им дай да шибат волейболистки.

Конър вдигна рамене.

— Може и така да е.

— Нали ги знаеш тия жълтите. У дома си, в Япония, бял ден не виждат. Работят като роби в големите фирми, тъпчат се в метрото. После довтасват тук, далеч от ограниченията на родната си страна, и изведнъж започват да се чувстват богати и свободни. Могат да вършат каквото си искат. Всички задръжки падат. Затова от време на време някой от жълтите превърта. Прав ли съм?

Конър изгледа продължително Греъм.

— Значи според теб, Том, някакъв японец е решил да се отърве от девойката тук, в заседателната зала на Накамото?

— Точно така.

— Смяташ ли, че изборът на мястото има символично значение?

Греъм махна с ръка.

— Откъде да знам, по дяволите! Тези хора са ненормални и поведението им е необяснимо. Но в едно съм сигурен — ще го пипна тоя мръсник, ако ще това да е последният случай в кариерата ми!

Асансьорът бързо се спускаше. Конър се облегна о стъклената стена на кабината.

— Съществуват много причини човек да мрази японците, но на Греъм не му е известна нито една от тях — въздъхна той. — Знаеш ли какво си мислят те за нас?

— Не знам.

— Смятат, че американците са прекалено нетърпеливи, за да създават теории. Според японците ние не отделяме достатъчно време за съзерцаване на света и поради това не разбираме същността на нещата.

— Това постулат от дзен ли е?

— Не — засмя се Конър, — просто наблюдение. Попитай който и да е японски търговец на компютри какво мисли за своите американски партньори и той ще ти каже именно това. Няма японец, общувал с американци, който да не е на същото мнение. Като гледам Греъм, напълно ги оправдавам. Той няма опит с японците, нито пък ги разбира. В главата му е пълна бъркотия от предразсъдъци и вестникарски измишльотини. Греъм не знае нищо за тая нация и дори не се опитва да научи…

— Значи според теб той греши и момичето не е убито от японец?

— Не съм казал такова нещо, кохай — отвърна Конър. — Възможно е да се окаже прав, но в момента…

Вратата се отвори и пред нас се ширна балната зала. Оркестърът свиреше „Лунна серенада“. Две двойки влязоха в асансьора. Мъжете изглеждаха като търговци на недвижими имоти: косите им бяха побелели, целият им вид говореше за солидност. Жените бяха хубави и леко глуповати. Едната от тях каза:

— На живо е доста по-ниска.

— Така е… Този с нея гаджето ли й е?

— Сигурно. Не се ли снима с нея в онзи видеоклип?

— Май беше същият.

Единият от мъжете се намеси в разговора:

— Мислиш ли, че циците й са силиконови?

— Вече не остана жена, която да не си ги е понапомпала.

— С изключение на мен, естествено — изкикоти се другата.

— Което си е вярно, вярно си е, Кристин.

— Но обмислям дали не е време и аз да се разкрася. Видя ли Емили?

— Направила си ги е огромни!

— Джейн е виновна. Тя първа си ги напомпа и сега всички искат като нейните.

Мъжът погледна надолу през прозрачната стена на кабината.

— Страхотна сграда — възкликна той. — Довършителните работи са изпълнени невероятно прецизно. Обзавеждането също си го бива. Сигурно е струвало цяло състояние. Напоследък работиш ли с японците, Рон?

— Около двайсет процента от бизнеса ми е с тях — отвърна другият. — Доста по-малко от миналата година. Заради тия японци трябва непрекъснато да се упражнявам на игрището си за голф. Петимни са да играят голф.

— Двайсет процента ли?

— Да. Сега изкупуват имоти в Ориндж Каунти.

— Защото Лос Анджелис вече е техен — разсмя се една от жените.

— Общо взето, така е. Купиха и онзи небостъргач, Арко. — И мъжът посочи през прозрачната стена. — Предполагам, че притежават около седемдесет, седемдесет и пет процента от центъра на града.

— А какво ще кажеш за Хавайските острови?

— Те са си техни . Деветдесет процента от Хонолулу, сто процента от Кона коуст. И навсякъде строят като побеснели игрища за голф.

— Дали ще покажат партито утре в „Ентъртейнмънт тунайт“ 5 5 Популярно американско телевизионно предаване в САЩ за живота на хайлайфа. — Б.пр. ? Имаше доста камери.

— Да не забравим да го гледаме.

— Мосугу де гозаймасу — обади се асансьорът.

Спряхме на нивото на подземния паркинг и двете двойки слязоха. Конър ги проследи с поглед и поклати глава.