Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— На коя ръка?

— На лявата. Забелязах резката, когато онзи тип затваряше куфарчето си.

— Видяхте ли какво има в куфарчето?

— Не.

— Когато влязохте в стаята, той го затваряше, така ли?

— Да.

— И решихте, че е взел нещо…

— Не, не знам, не знаех…

Увъртанията на Филипс започнаха да ме дразнят.

— Според вас какво е взел японецът? — попитах директно аз.

Конър ме стрелна с поглед.

— Наистина нямам представа, сър — угоднически отговори негърът.

— Откъде да знае човекът какво може да има в някакво чуждо куфарче — намеси се Конър. — Между другото, господин Филипс, записвате ли картината от камерите?

— Да.

— Бихте ли ми показали как го правите?

— Разбира се.

Филипс стана от бюрото и отвори една врата в другия край на дежурната. Последвахме го в малко помещение, почти килер, натъпкано до тавана с метални кутийки, върху всяка от които беше написано по нещо с японски йероглифи — канджи, и с арабски цифри. На всяка кутия светеше червена лампичка и имаше по един електронен брояч.

— Това са нашите видеомагнетофони — поясни Филипс. — Те записват сигналите от всички камери в сградата. Осеммилиметрова видеотехника с висока разделителна способност.

Той извади малка касета, не по-голяма от аудиокасета, и ни я показа.

— Една такава съдържа осем часа запис — продължи негърът. — Вечер в девет ги сменяме. Това е първото нещо, което върша, щом застъпя на дежурство. Изваждам пълните и зареждам с нови.

— Тази вечер също ли ги сменихте?

— Да, сър, както винаги.

— А какво правите с тези, които извадите?

— Прибирам ги ето тук — отвърна Филипс, наведе се и ни показа няколко тесни чекмеджета. — Пазим записите в продължение на седемдесет и два часа. Тоест три дни. Затова работим общо с девет комплекта касети. На всеки три дни ги завъртаме. Разбирате ли?

Конър се поколеба.

— Я по-добре да си го запиша — рече той и извади малък тефтер и химикалка. — Значи една касета записва осем часа. Имате девет комплекта…

— Точно така.

Конър драсна нещо и после ядосано затръска химикалката си.

— По дяволите, свършил е пълнителят. Къде е кошчето ви за боклук?

Филипс посочи към ъгъла.

— Ето там.

— Благодаря ви.

Конър изхвърли химикалката. Аз му подадох своята и той продължи да записва.

— И така, господин Филипс, разполагате с девет комплекта касети…

— Да. Отделните комплекти са обозначени с буквите от „А“ до „И“. Когато застъпя в девет, изваждам пълните касети и ги заменям с комплекта, обозначен със следващата по ред буква. Тази вечер например махнах комплект „В“ и сложих комплект „Г“. В момента се записва върху него.

— Ясно — каза Конър. — Значи касетите от комплект „В“ сте прибрали в някое от чекмеджетата.

— Точно така — отговори негърът и издърпа едно от тях. — Ето в това.

— Ще ми позволите ли? — вежливо попита Конър, наведе се и заоглежда четливо обозначените, подредени в стройни редици касети.

После изтегли останалите чекмеджета и хвърли бърз поглед на съдържанието им. То беше същото. Само цифрите и канджите върху етикетите на отделните касети бяха различни.

— Сега разбирам — продължи Конър. — Всъщност вие използвате последователно девет комплекта.

— Да.

— Върху всеки комплект се записва веднъж на три дни.

— Ъхъ.

— Откога функционира тази система за наблюдение?

— Сградата е съвсем нова, но камерите работят почти от два месеца — отвърна Филипс.

— Охранителното ви съоръжение наистина е на висота — призна Конър. — Благодаря ви за разясненията. Имам към вас само още един-два въпроса.

— Питайте, питайте.

— Тези броячи — и той посочи прозорчетата с мигащи цифри — отчитат изтеклото време от началото на записа, така ли е? Сега е близо единайсет часът. Вие сте подменили касетите в девет, броячът на най-горния магнетофон показва 1:55:30, а този под него — 1:55:10 и така нататък.

— Да, сър. Сменям касетите една след друга. Затова има разлика от по няколко секунди.

— Ясно. Виждам, че всички броячи са отчели почти два часа. Само този магнетофон показва, че записва от трийсет минути. Дали не му се е повредил броячът?

— Ами… — намръщи се Филипс. — Сигурно му има нещо. Тази супермодерна техника навярно не е съвсем изпипана. Или пък се е получил някакъв срив в захранването. Аз смених всички касети в девет.

— Можете ли да ми кажете коя камера е свързана с този магнетофон? — попита Конър.

— Разбира се.

Филипс погледна номера на магнетофона и отиде в дежурната.