Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Камера четирийсет и шест, тире, шест — рече той и почука с пръст по един от мониторите. — Ето тази.

Това бе една от камерите, разположени на тавана на овалното помещение за секретарки. Тя предаваше общ план на етажа.

— Системата за наблюдение е безпогрешна — обясни Филипс. — Дори един от магнетофоните да се е повредил, етажът се заснема и от други камери. Както виждам, техните магнетофони са наред.

— Да, така е — потвърди Конър. — А защо тъкмо на четирийсет и шестия етаж има толкова много камери?

— Ще ви кажа, но не сте го чули от мен. Нали ги знаете японците колко държат на ефективността и на производителността на труда. Говори се, че шефовете на фирмата щели да стягат дисциплината на чиновниците. Да въвеждат ред, по тяхному — кайдзен.

— Значи камерите са инсталирани предимно за да се наблюдава работата на административния апарат и да се повишава производителността на труда?

— Така разправят.

— Сигурно сте прав — рече Конър. — А, да не забравя. Знаете ли адреса на Тед Коул?

Филипс поклати глава.

— Не.

— Приятели ли сте с него? Виждате ли се извън службата?

— Не особено често. Той е странен човек.

— Ходили ли сте у тях?

— Не. Пада си малко потаен. Мисля, че живее с майка си. Черпим се обикновено в едно барче, „Паломино“, до летището е. На Тед му харесва обстановката.

Конър кимна.

— Последен въпрос. Къде е най-близката телефонна кабина?

— Във фоайето, до тоалетните. Но защо не се обадите оттук? Моля, заповядайте!

Конър се усмихна на негъра и сърдечно се ръкува за довиждане.

— Господин Филипс, благодаря ви, че ни отделихте толкова време.

— Ама моля ви се — отвърна Филипс.

Дадох му визитната си картичка.

— Ако се сетите за нещо, което би могло да ни е от полза, обадете ми се без да се колебаете! — казах аз и излязох.

Конър се отправи към телефона във фоайето. Апаратът беше от онези с две слушалки. Двама души можеха да говорят едновременно по една линия. Такива кабини бяха инсталирани в Токио още преди години и сега започваха да се появяват навред и из Лос Анджелис. Естествено, Пасифик Бел отдавна бе загубила позицията си на основен доставчик на улични телефони в Америка. Японците бяха завладели и този пазар. Конър записа телефонния номер на апарата в тефтерчето си.

— Какво правиш? — попитах го.

— Тази нощ трябва да намерим отговорите на два въпроса. Защо момичето е било убито на етажа на администрацията? И кой се е обадил в полицията, за да съобщи за убийството?

— Мислиш, че е телефонирал оттук ли?

— Възможно е.

Той затвори тефтера и погледна часовника си.

— Стана късно. Да тръгваме!

— Смятам, че допускаме голяма грешка.

— Защо? — сепна се Конър.

— Трябваше да вземем касетите от дежурната. Някой може да ги подмени.

— Те вече са подменени — махна с ръка той.

— Как разбра?

— Такава хубава химикалка пожертвах… Хайде, да вървим!

И тръгна към стълбището, което се спускаше към подземния паркинг. Аз го последвах.

— Щом Филипс обясни системата на въртене на комплектите, веднага ми стана ясно, че вероятно касетите са били подменени. Въпросът беше как да го докажа — прокънтя гласът му из бетонното стълбище.

Конър вземаше стъпалата по две наведнъж. Аз бързах надолу след него, за да не изостана.

— Който го е сторил, сигурно не е разполагал с много време и се е страхувал в бързината да не направи грешка, като пропусне да вземе някой уличаващ запис. За по-сигурно навярно е подменил целия комплект касети. Но с какво? Ако на негово място сложи следващия, по-късно ще се забележи, че един от деветте липсва — ще остане празно чекмедже. Затова е донесъл двайсет нови касети — цял комплект. Потвърждение намерих в кошчето.

— Затова ли си изхвърли химикалката?

— Да, не исках Филипс да разбере, че търся нещо в боклука.

— И какво бе то?

— Целофанени опаковки от нови видеокасети.

— А, ясно!

— След като се убедих, че касетите са били подменени, оставаше да разбера само кои, кой комплект. Направих се на трудно схватлив и разгледах съдържанието на всички чекмеджета. Навярно и ти си забелязал, че етикетите на комплект „В“ бяха по-бели от останалите. Разликата в цвета на хартията бе едва доловима, защото системата функционира само от два месеца, но все пак си личеше, че някои касети са по-нови.

— Аха — рекох аз.

Значи някой бе донесъл в дежурната двадесет чисто нови касети. Беше ги разпечатал, надписал етикетите им и ги бе заредил във видеомагнетофоните на мястото на лентите със записа на убийството.