Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— А тази сграда за какво служи?

— Това е бетаку. Тук си държат любовниците. А, ето го и апартамента на госпожица Остин.

Конър отключи вратата и влязохме.

Апартаментът имаше две спални и беше обзаведен със скъпи мебели, взети под наем. Повечето от тях бяха тапицирани в пастелно розово и в зелено. Картините по стените също бяха взети под наем. Табелката, прикована отстрани на рамката на една от тях, гласеше: „Вещи под наем. Брюнер“. На плота в кухнята бе оставена купа с плодове. В хладилника намерихме само кисело мляко и диетична кола. Нищо друго. Канапетата в хола изглеждаха така, сякаш никой никога не бе сядал на тях. На ниската масичка имаше луксозен албум за звездите на Холивуд и ваза със сухи цветя. Навред бяха разпръснати празни пепелници.

Една от спалните бе превърната в дневна с канапе, телевизор и статичен велосипед за поддържане на фигурата. Апартаментът изглеждаше необитаем. Върху единия ъгъл на екрана на телевизора имаше лепенка: „ДИГИТАЛНА НАСТРОЙКА НА КАНАЛИТЕ“. Ръкохватките на кормилото на велосипеда бяха опаковани в найлон.

В същинската спалня най-сетне открих следа от човешко присъствие. Огледалната вратичка на гардероба зееше отворена и на леглото бяха хвърлени три скъпи официални рокли. Явно момичето се е чудило какво да облече за приема. Върху тоалетката имаше флакончета с парфюми, диамантена огърлица, златен часовник „Ролекс“, снимки в рамки и пепелник с угарки от цигари „Майлд Севън Ментол“. В полуиздърпаното горно чекмедже намерих дамско бельо. На дъното забелязах паспорт. Разлистих го. Една виза за Саудитска Арабия, една за Индонезия и печати от три посещения в Япония.

Стереоуредбата в ъгъла беше включена, но касетата бе свършила. Превъртях я обратно и я пуснах. Джери Лий Луис запя: „Мътиш ми мозъка и нервите ми късаш! Накрая от любов съвсем ще ме побъркаш…“. Тексаски рок, твърде старовремски за такова младо момиче. Може пък да си е падала по ретро парчета.

Върнах се при тоалетката. От цветните снимки ми се усмихваше Черил Остин на фона на японски храм, дзен градина, токийски небостъргачи, спирка на метрото. На повечето снимки Черил бе сама, но на някои до нея се мъдреше очилат възрастен японец, започващ леко да плешивее. Последната фотография бе правена някъде в американския Запад. Черил се усмихваше, застанала до прашна камионетка, редом с крехка старица със слънчеви очила. Бабичката бе сериозна и явно се притесняваше.

До тоалетката бяха пъхнати големи листове хартия, навити на руло. Разгърнах един от тях. Оказа се плакат, изобразяващ Черил по бикини с чаша бира „Асахи“ в ръка. Надписите бяха на японски.

Влязох в банята.

В ъгъла бяха запокитени чифт дънки. Върху умивалника бе метнат бял пуловер. На закачалката имаше влажна хавлиена кърпа. Под душа беше мокро. На поличката под огледалото до електрическата маша за коса бяха наредени снимки на Черил с друг японец, правени на кея в Малибу. Този беше красив и относително млад — на около тридесет и пет. Беше я прегърнал през раменете. Ясно се виждаше белегът на ръката му.

— Ето го! — възкликнах аз.

— Намери ли нещо? — обади се Конър и тутакси влетя в банята.

— Нашият човек с белега.

— Браво — потупа ме той и се вторачи в снимката.

Аз отново огледах банята.

— Нещо тук ме смущава.

— Какво? — попита Конър.

— Знам, че момичето е живеело в този апартамент отскоро и че мебелите са взети под наем… но не мога да се отърва от чувството, че в обстановката има нещо изкуствено, нещо нагласено.

Конър се усмихна.

— Поздравявам те, лейтенант! Наистина е нагласено. Виж това.

Той ми подаде снимка, направена с „Полароид“. На нея се виждаше банята. Захвърлените в ъгъла дънки, окачената мокра кърпа, машата за коса на поличката. Фотографията бе заснета с широкоъглов обектив „жабешко око“, от онези, които изкривяват изображенията на предметите. Нашите екипи понякога използваха такава оптика, за да документират ситуацията на местопрестъплението.

— Къде я намери?

— В кошчето за боклук, долу във фоайето до асансьорите.

— Значи снимката е направена тази вечер.

— Да. Забелязваш ли някаква разлика между нея и онова, което видяхме в банята?

Разгледах внимателно фотографията.

— Не… Почакай! На снимката ги няма подредените на поличката фотоси. Някой ги е сложил там по-късно.

— Точно така.

Конър се върна в спалнята и взе една снимка от тоалетката.

— Виж — каза той. — Госпожица Остин и японският й приятел на спирка Шинджуку в Токио. Вероятно са тръгнали да пазаруват. Там е пълно с луксозни магазини. Погледни добре снимката. Не ти ли се струва, че покрай този ръб цветовете са по-светли?