Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Мислиш ли, че наистина ще го направят?

— Убеден съм. Няма да им е за пръв път. Но американските производители просто не могат да се обединят. Дърлят се помежду си, докато японците ги изкупуват един по един с бързи темпове. Буквално обезкостяват икономиката ни. А правителството пет пари не дава, понеже за това си има Комитет по чуждите инвестиции в САЩ, който трябва да наблюдава продажбите на наши фирми, притежаващи развити технологии. Само дето този комитет нищо не прави. От последните петстотин сделки е спрял едва една. Фирма след фирма преминава в ръцете на японците, а на Вашингтон не му пука. Сенаторът Мортън се опитва да издигне глас против това самоунищожаване, но никой не го слуша.

— Значи Майкро Кон ще бъде купен?

— Така дочух. Японската машина за връзки с обществеността се скъсва от работа, за да представи случая в положителна светлина. Много са напористи, никога не отстъпват и…

На вратата се почука и някаква руса жена надникна в апаратната.

— Извинявай, че те прекъсвам, Рон, но на Кийт току-що му се е обадил представителят на японската национална телевизия Ен Ейдж Кей в Лос Анджелис. Питал защо наш репортер хулел Япония.

Рон се намръщи.

— Моля? За какво става дума?

— Твърди, че казал в ефир: „Проклетите японци буквално превземат тази страна“.

— Това не е възможно. Кой би посмял да изрече такова нещо? И то в ефир.

— Лени в Ню Йорк. По обратната връзка — обясни жената.

Рон се размърда нервно на стола си.

— Проверихте ли записа? — попита той.

— В момента преглеждат рулоните в централната апаратна, но предполагам, че е вярно.

— По дяволите!

— Какво означава „обратна връзка“? — обадих се аз.

— Всеки ден получаваме по сателита репортажи от нашите бюра във Вашингтон и Ню Йорк и ги излъчваме оттук. Винаги се включваме минута преди началото на предаването. Изрязваме я после при излъчването, но всеки притежател на сателитна антена може да я хване, ако специално се насочи към нашия сигнал за връзка. Някои го правят. Много пъти сме предупреждавали водещите и репортерите от Източния бряг да внимават пред камерата. Миналата година Луиз си разкопча блузката, за да си закачи микрофона, и по този повод ни се обадиха зрители от цялата страна.

Телефонът иззвъня. Рон вдигна слушалката, слуша известно време, измърмори „Добре. Разбрах“ и я сложи обратно на вилката.

— Прегледали са рулона със записа. Преди включването Лени е казал на Луиз: „Ако не ни дойде акълът в главата, тези проклети японци ще станат собственици на страната ни“. Репликата не е прозвучала в предаването, но я е изрекъл.

Рон унило поклати глава и добави:

— Знае ли онзи от Ен Ейдж Кей, че не сме я излъчили?

— Да, но твърди, че всеки може да я улови от ефира и именно затова протестира.

— По дяволите! — още повече се ядоса Рон. — Значи те следят дори това, което не излъчваме! Кийт какво възнамерява да предприеме?

— Писнало му било да предупреждава младите „таланти“ от Ню Йорк. Заръча ти да се оправяш със случая.

— Иска да се обадя на представителя на Ен Ейдж Кей ли?

— Каза да действаш както намериш за добре, но да имаш предвид, че сме сключили договор с Японската телевизия за половинчасовото ежедневно предаване и не желае то да бъде провалено. Според него би било най-добре да им се извиниш.

Рон въздъхна.

— Да се извиня за нещо, което дори не сме излъчили! Мамка му! — процеди той и ни погледна. — Трябва да вървя, момчета. Имате ли още въпроси към мен?

— Не — отговорих аз. — Успех!

— Благодаря. Какъв ти успех! Вижте какво става с Тед Търнър и прословутото му Си Ен Ен. Ен Ейдж Кей ще открива световна информационна мрежа, наречена Глоубъл Нюз Нетуърк, която щяла да поеме ретранслацията на Си Ен Ен по цялото земно кълбо. Инвестирали са един милиард долара. И ако съдим по историята… с американските масмедии скоро ще е свършено!

На тръгване чух Рон да казва по телефона:

— Господин Касака, обажда се Рон Ливайн от Ей Еф Ен. Да, да, господине. Исках да ви поднеса най-искрените си извинения по повод репликата на нашия репортер по сателитната връзка…

Затворих вратата зад гърба си.

— Сега накъде? — попитах Конър.

Хотел „Фор Сийзънс“ е предпочитан от много знаменитости и политици. Централният му вход е изключително изискан, но ние паркирахме пред служебния. Голям пикап бе спрял до рампата и кухненският персонал разтоварваше каси с мляко. Изминаха пет минути. Конър погледна часовника си.