Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

През стъклената преграда го наблюдавах как съсредоточено говори по телефона и дори си води бележки.

— И всичко това не е минало — обърна се към мен Рон. — То продължава. Защо японските фотоапарати са по-евтини в Ню Йорк, отколкото в Токио? Платен транспорт през половината земно кълбо, вносни мита и такси, разходи по разпространението на дребно и накрая излиза по-евтино! Как е възможно? Японските туристи тук се скъсват да купуват родни стоки. А нашата продукция струва в Япония със седемдесет процента повече, отколкото в Щатите. Защо правителството ни не вземе крути мерки по въпроса? Знам ли? Част от отговора се съдържа тук.

Той посочи монитора, на който някакъв мъж с достолепен вид приказваше на фона на тракащ телекс. Звукът беше намален.

— Виждаш ли го тоя? Това е Дейвид Ролингс, професор по бизнес в Станфордския университет. Специалист по Тихоокеанския регион. Той е типичен пример… Би ли увеличил звука? Може би говори именно за Майкро Кон.

Завъртях копчето на монитора. Ролингс тъкмо казваше:

— … мисля, че американската позиция е неразумна. Все пак не трябва да забравяме, че японските фирми осигуряват огромно количество работни места в Америка, докато американските компании търсят по-евтина работна ръка в чужбина и ощетяват собствения си народ. Японците просто не разбират защо се оплакваме от тях.

Рон въздъхна.

— Присъщите му глупости.

Професор Ролингс продължи:

— Ние, американците, сме неблагодарни и не оценяваме помощта, която ни оказват чуждите инвеститори.

Рон се разсмя и рече:

— Ролингс принадлежи към една група, известна между моите колеги под името „Целувачите на Хризантемата“. Учени, преподаватели, които са се превърнали в проводници на японската пропаганда. Нямат избор, защото, за да си вършат работата, им е необходим достъп до Япония, а са започнали да критикуват, а тамошните им контакти са пресъхнали. Всички врати ще са затворени за тях. А тук, на наша територия, японците ще прошепнат комуто трябва, че въпросният учен има „закостенели възгледи“ и не може да му се вярва. Или пък че е расист. Всички, дръзнали да критикуват Япония, са расисти. Все по-рядко набеденият експерт ще бъде канен да изнася реферати и да консултира фирми. Затова никой не иска да се смразява с японците.

Конър се върна при нас и попита:

— Има ли нещо незаконно в покупката на Майкро Кон?

— Разбира се — отвърна Рон. — Но зависи какво ще реши Вашингтон. Акай Сирамикс вече владее шейсет процента от американския пазар на литографски машини. Закупят ли Майкро Кон, фактически ще имат монопол в тази сфера. Ако Акай беше американска фирма, правителството щеше да спре сделката поради антитръстовите закони. Но тъй като става дума за чужденци, вероятно властите ще си затворят очите и покупката ще се извърши.

— Значи японска фирма може да бъде монополист в Америка, а местна — не.

— Така излиза — потвърди Рон. — Нашите закони насърчават разпродаването на американски фирми на чужденци. Такъв беше случаят с Мацушита и Юнивърсъл Стюдиос. Когато Юнивърсъл бе обявен за продан, редица местни фирми искаха да го купят, но не можаха. Уестингхаус се опита през 1980 година. Забраниха му на основание на антитръстовите нормативни актове. И Ар Си Ей си пробва късмета. И на тях властите не разрешиха по същата причина. Накрая Мацушита сключи сделката. Отскоро въпросните закони са променени. Сега Ар Си Ей би могла да купи Юнивърсъл. Но вече е късно. Майкро Кон е поредният пример за безумието на американското законодателство.

— А какво е отношението на нашите компютърни компании към продажбата на Майкро Кон? — попитах аз.

— Негативно — отвърна Рон, — но не се противопоставят публично.

— Защо?

— Понеже американските фирми от този отрасъл и бездруго се чувстват прекалено контролирани от правителството. Върху четирийсет процента от продукцията им е наложена забрана за износ. Властите не разрешават компютрите ни да бъдат пласирани в Източна Европа поради съображения за сигурност. Студената война свърши, но законите не са отменени. Междувременно японците и германците продават като бесни. Американските фирми са заинтересовани от по-малко ограничения, не върви да настояват за държавна намеса при покупката на Майкро Кон.

— Но въпреки това има нещо нелогично…

— Съгласен съм — каза Рон. — Американските компании се обричат на сигурна смърт в близките години. Японците ще станат единствен източник на машини за чипове и ще ни изтикат от пазара на компютри.