Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

Онзи поклати глава и рече:

— Надали ще се зарадва.

— Знам, но държа да му кажеш следното: настояваме за не по-малко от шест милиона и четиристотин хиляди компенсации за ръководството.

— Но, Артър…

— Просто му предай думите ми.

— Добре, Артър — измънка по-младият и си оправи възела на вратовръзката.

После добави със снишен глас:

— В управителния съвет може да се появят брожения. Печалбата на групировката спадна значително, а ние си раздаваме такива суми…

— Тук не става дума за печалба , а за компенсации. Управителният съвет е длъжен да компенсира изпълнителното ръководство заради продажбата. Ако Роджър не успее да ги убеди, ще отменя заседанието през март и ще поискам промени в управителния съвет. Непременно му предай това !

— Добре, но…

— Действай! И довечера ми се обади.

— Окей, Артър.

Президентът му подаде ръка и по-младият мъж си отиде намусен.

Портиерът пак се обади:

— Господин Гримън, тези господа…

Шефът се обърна към нас.

— Господин Гримън, бихме искали накратко да поговорим с вас за Майкро Кон. — И Конър дискретно му показа значката си.

Гримън избухна:

— О, не! Стига вече! Няма ли край този тормоз ?

— Тормоз ли?

— А как да го нарека? Първо идваха от Конгреса, после от ФБР, сега и лосанджелиската полиция! Ние да не сме престъпници! Притежаваме една фирма и имаме пълното право да я продадем! Къде е Луис?

— Господин Ендърс всеки момент ще дойде — успокои го портиерът.

— Господин Гримън, не желаем да ви безпокоим — спокойно каза Конър. — Имаме само един въпрос към вас. Няма да ви отнеме много време.

Президентът ни изгледа начумерено.

— Какъв е въпросът?

— Колко фирми проявиха интерес към Майкро Кон?

— Това не ви влиза в работата! — отвърна той. — А и в договора ни с Акай фигурира клауза, според която не можем да обсъждаме сделката публично.

— Имаше ли други кандидати освен Акай? — продължи да упорства Конър.

— Обърнете се към Ендърс, ако обичате. Аз съм много зает — отсече Гримън и насочи вниманието си към жената със скиците. — Какво си ми донесла, Бевърли?

— Новата концепция за интериора на заседателната зала, господин Гримън, и мостри на плочки за банята. Дискретно сиво. Сигурна съм, че ще ви хареса.

— Чудесно — рече президентът и я отведе настрана.

Конър ги проследи с поглед, после изведнъж се обърна рязко към изхода и каза:

— Да вървим, кохай. Имам нужда от глътка чист въздух.

— Защо те интересува дали е имало други кандидат-купувачи? — попитах аз, когато се настанихме в колата.

— Връщаме се към първоначалния въпрос: кой иска да злепостави Накамото — отвърна Конър. — Знаем, че продажбата на Майкро Кон е от стратегическо значение. Тъкмо това тревожи Конгреса. Но съществуват и други заинтересовани страни, които са не по-малко угрижени.

— В Япония ли?

— Да.

— И как ще разберем кои са те?

— Карай към Акай.

Японката, която изпълняваше функциите на портиер, изхихика, когато Конър й показа значката си.

— Искаме да говорим с господин Йошида — каза той.

Йошида бе шефът на фирмата.

— Един момент, моля.

Девойката изчезна нанейде почти тичешком.

Офисите на Акай Сирамикс заемаха петия етаж на безлична административна сграда в Ел Сегундо. Интериорът беше строг и делови. От фоайето се откриваше гледка към голямо пространство, изпълнено с бюра, хора и телефони. Чуваше се тихото бръмчене на компютри.

— Доста е голо — забелязах аз по повод на обзавеждането.

— Японците не обичат показността — обясни ми Конър. — Смятат я за проява на несериозност. Когато старият господин Мацушита оглавявал третата по големина фирма в страната си, той винаги ползвал редовните полети между Осака, където се намирала централата на империята му, и Токио. Разполагал с петдесет милиарда долара, но не си позволявал частен самолет.

Докато чакахме, се вгледах в хората, които работеха в просторното помещение. Имаше само шепа японци. Повечето бяха бели. Всички носеха сини костюми. Жени почти не видях.

— В Япония, ако бизнесът не върви, шефовете на фирмата намаляват първо собствените си заплати. Чувстват се отговорни за съдбата на компанията, нещо повече, собствената им съдба е подвластна на успехите и провалите в работата.

Японката се върна и седна на бюрото си, без да обели нито дума. След миг се появи някакъв неин сънародник в син костюм, с прошарена коса и очила с рогови рамки. Държането му бе строго официално.