Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Да.

Японецът повдигна рамене и добави:

— Това е точната дума. Извинявам се за лошия си английски.

Настъпи мълчание, което трая почти цяла минута. Конър гледаше Йошида. Аз кротувах до него. Излетя още един самолет и прозорците пак се раздрънчаха. Никой не обелваше дума. Йошида въздъхна тежко. Конър кимна. Японецът се намести на стола и сключи ръце на корема си. Конър въздъхна и си прочисти гърлото. Йошида също въздъхна. И двамата изглеждаха напълно съсредоточени. Между тях се разиграваше нещо, но не разбирах какво. Реших, че може би става дума за прословутото невербално комуникиране.

Най-сетне шефът на фирмата наруши тишината:

— Капитане, не бих искал да възникне някакво недоразумение. Акай Сирамикс е почтена фирма. Нямаме нищо общо с възникналите… компликации. Ние сме поставени в изключително трудно положение, но съм готов да ви помогна с каквото мога.

— Много ви благодаря — отвърна Конър.

— Няма защо.

Йошида се изправи. Конър последва примера му. Поклонихме се и се ръкувахме.

— Ако решите, че мога да ви бъда полезен с още нещо, обадете ми се без колебание.

— Благодаря — рече Конър.

Японецът ни изпрати до вратата на кабинета си. Поклонихме се още веднъж и излязохме.

Отвън чакаше красив рус американец на около четиридесет години. Веднага го познах. Същият, който предната вечер беше в колата на сенатора Роу и дори не счете за нужно да ни се представи.

— О, Ричмънд сан — възкликна Йошида. — Тъкмо навреме идвате. Тези господа се интересуваха от байшу — сделката с Майкро Кон. Поговорете с господин Ричмънд. Неговият английски е по-добър от моя. Той може да ви запознае в подробности със случая.

— Боб Ричмънд от Майърс, Лосън и Ричмънд — представи се красавецът.

Ръкостискането му бе крепко. Той имаше хубав тен и изобщо личеше, че се занимава активно със спорт. Най-вероятно с тенис. Усмихна ни се ведро и каза:

— Колко малък е светът!

Ние с Конър също се представихме.

— Сенаторът Роу успя ли да се прибере читав в хотела? — попитах аз.

— Да, да — отговори Ричмънд. — Благодаря ви за помощта, която ни оказахте. — Усмихна се отново и продължи: — Предполагам, че тази сутрин светът му се е видял черен. Но вероятно не му е за пръв път.

Ричмънд се залюля напред-назад на стъпалата си, сякаш посрещаше сервис в тенисмач. Изглеждаше леко напрегнат.

— Трябва да ви призная, че най-малко вас двамата очаквах да срещна тук. Някакъв проблем ли е възникнал? Аз представлявам Акай на преговорите за закупуването на Майкро Кон.

— Не, всичко е наред. Просто си съставяме обща картина за случая — отговори Конър.

— Ако искате, да поговорим в заседателната зала.

— Съжалявам, но закъсняваме за среща. Може би по-късно.

— Да, разбира се. С удоволствие — рече Ричмънд и ни даде визитната си картичка. — След час ще бъда в кабинета си.

— Чудесно — пое я Конър.

Но изражението на Ричмънд все така изразяваше тревога. Изпрати ни до асансьора.

— Господин Йошида е бизнесмен от старата школа — обясни той. — Сигурен съм, че е изложил становището си спокойно и се е държал изключително вежливо. Но не можете да си представите колко се вбеси от случая с Майкро Кон. От централата в Токио непрестанно се сипят критики срещу него. А това е крайно несправедливо. Той не е виновен. От Вашингтон го измамиха. Увериха го, че няма пречки сделката да бъде сключена, а после Мортън дръпна килимчето изпод краката му.

— Така ли? — учуди се Конър.

— Не знам какъв му е проблемът на Джони Мортън, но жестоко ни изигра. Бяхме подали всички необходими документи. Тогава Комитетът за чужди инвестиции в Съединените щати не възрази. Сети се да се противопостави чак след приключването на преговорите. Така не може да се прави бизнес. Дано Джон в края на краищата се вразуми, защото всичко това, което става в момента, намирисва на расизъм.

— На расизъм ли?

— Разбира се. Повтаря се историята с Феърчайлд. Спомняте ли си? През осемдесет и шеста Фуджицу искаше да купи предприятието за полупроводници Феърчайлд, но Конгресът спря сделката, защото застрашавала националната сигурност. Не бивало подобна фирма да попада в ръцете на чужденци. Няколко години по-късно една френска групировка купи Феърчайлд и онези от Конгреса дума не казаха. Излиза, че може да се продава на чужденци, само да не са японци ! За мен това се нарича чисто и просто расистка политика.

Стигнахме до асансьора и Ричмънд махна с ръка.

— Както и да е. Обадете ми се. Ще намеря време да поговорим.