Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Добро утро, аз съм Йошида — рече той.

Разменихме визитки. Господин Йошида прие нашите с две ръце и изискан поклон. Ние отвърнахме със същото. Забелязах, че Конър не му говори на японски.

Йошида ни отведе в кабинета си. Прозорците гледаха към летището. Обзавеждането и тук беше оскъдно.

— Желаете ли кафе или чай?

— Не, благодаря ви — отговори Конър. — Дошли сме по служба.

— Ясно — каза японецът и с жест ни покани да седнем.

— Искаме да поговорим с вас за покупката на Майкро Кон.

— Да… Неприятен въпрос. Но не разбирам защо полицията се интересува от него.

— Във връзка с едно разследване — рече Конър. — Можете ли да ни кажете нещо повече за сделката, или договорът представлява търговска тайна?

Господин Йошида изглеждаше искрено учуден.

— Тайна ли? Няма такова нещо. Действаме съвсем открито. Още от самото начало. През септември миналата година с нас се свърза господин Кобаяши, представител на Дарли-Хигинс в Токио. От него разбрахме, че фирмата се продава. Честно казано, това ни учуди. Започнахме преговорите в началото на октомври. Към средата на ноември стигнахме до принципно съгласие, оставаше да се обсъдят някои детайли на сделката. Но на шестнайсети същия месец Конгресът се противопостави…

— Учудили сте се, че Майкро Кон се предлага за продан, така ли?

— Да, естествено.

— Защо?

Господин Йошида опря длани върху бюрото си и бавно заговори:

— Знаехме, че Майкро Кон е държавна фирма. Тя е частично финансирана от правителството. По-точно трийсет процента от уставния й фонд, ако не ме лъже паметта, е на държавата. У нас, в Япония, такива фирми се смятат за държавни. Затова започнахме преговорите изключително предпазливо. Не искахме да обидим властите ви. Но нашите представители във Вашингтон ни увериха, че няма да има възражения против сделката.

— Разбирам.

— Ала се случи точно това, от което се опасявахме. Мисля, че някои американци искат да извлекат пропаганден ефект от тази операция. За съжаление сега много хора във Вашингтон са разтревожени от продажбата.

— Не очаквахте ли такава реакция от Вашингтон?

Господин Йошида повдигна рамене.

— Нашите две страни никак не си приличат. В Япония знаем какво да очакваме. Тук винаги се намира по някоя личност, която е на мнение, различно от това на болшинството, и го отстоява. Около случая се вдигна много шум. А ние в Акай Сирамикс не желаем подобна популярност. Поставя ни в неловко положение.

Конър закима съчувствено.

— Думите ви ме карат да мисля, че искате да се оттеглите от сделката, ако правилно съм ви разбрал.

— Много от шефовете ми в Япония ме критикуват, задето не съм предвидил всичко. А аз им обяснявам, че в Америка не е възможно да прогнозираш как ще се развият нещата. Вашингтон не провежда твърда политика. Променя я ежедневно според ситуацията.

Йошида се усмихна и добави:

— Така поне ни се струва на нас, японците.

— Мислите ли, че сделката все пак ще бъде сключена?

— Не знам. Ако във Вашингтон се създаде негативно отношение, сигурно не. Японското правителство държи на приятелските връзки със САЩ. То би оказало натиск върху нас, само и само да не дразним американците. Продажбите на Рокфелер Сентър и на Юнивърсъл Стюдиос предизвикаха силно недоволство в Щатите. А нашите политици ни призовават да бъдем йоджинбукай. Това означава…

— Дискретни — помогна му Конър.

— Да, предпазливи, внимателни — допълни японецът и го изгледа изпитателно. — Знаете ли японски?

— Малко.

Йошида кимна. Поколеба се дали да не премине на родния си език, но се отказа.

— Искаме да запазим дружеските си отношения с Америка — продължи той. — Въпреки че отправените към нас критики са неоснователни. Дарли-Хигинс има сериозни финансови затруднения. Може би това се дължи на лошо управление, може би — на нещо друго. Не знам. Но ние не сме виновни за състоянието им. Не сме и молили да закупим Майкро Кон. Те сами ни го предложиха. А сега всички ни обвиняват заради това, че се опитваме да помогнем — завърши японецът с въздишка.

Мощен реактивен самолет се издигна над летището. Прозорците затрептяха.

— А останалите участници в наддаването за Майкро Кон? Те на кой етап отпаднаха? — попита Конър.

Господин Йошида се намръщи.

— Нямаше други кандидати. Фирмата ни бе предложена дискретно. Дарли-Хигинс не искаха да правят финансовото си положение достояние на обществеността. Затова и ние се съобразявахме с това. Но напоследък… в пресата се появиха много неверни тълкувания на сделката и ние се чувстваме… кега о шита. Засегнати?