Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Убийството е извършено снощи в осем и трийсет. Това се вижда на стенния часовник. Разбрахме, че към осем и четирийсет и пет някой е взел касетите от дежурната на охраната. Помолихме да ни ги предадат, но възникнаха някои търкания.

— Естествено. И кога в крайна сметка получихте въпросните касети?

— Донесоха ги в управлението в един и половина сутринта.

— Добре — рече Сандърс. — Това означава, че са разполагали с лентите от осем и четирийсет и пет вечерта до един и половина през нощта.

— Точно така. Без малко пет часа.

Сандърс отново се намръщи.

— Пет ленти от пет различни камери. Трябвало е да ги коригират за пет часа.

Той поклати глава и добави:

— Не, не е възможно, лейтенант.

— Дори и те не са в състояние да го направят толкова бързо — потвърди думите му Тереза. — Твърде много точки трябва да се променят.

— Абсолютно сигурни ли сте в това? — попитах обнадежден аз.

— В такива случаи се използват специални програми, но и най-сложните не са съвършени. След това се налага някои неща да се доизгладят на ръка. Като например остротата на контурите.

— Какво имате предвид?

Осъзнах, че ми е приятно да й задавам въпроси. Доставяше ми невероятно удоволствие да гледам лицето й.

— При системата Ен Те Ес Це възпроизвеждането на образа става с трийсет кадъра в секунда — намеси се Сандърс. — Представете си, че всеки кадър е фотография, заснета със скорост една трийсета от секундата. Тоест доста по-бавно от действието на фотоапарат. Ако направите снимка на бягащ човек с една трийсета, краката му ще излязат размазани. А ако впоследствие промените това по изкуствен начин, контурите ще са прекалено остри, в резултат на което цялото изображение ще придобие доста странен вид. Пак се връщаме към примера с руснаците — с просто око се вижда, че нещо не е наред. За да изглежда реалистичен материалът, трябва очертанията на движещите се предмети и фигури да са съвсем леко размазани.

— Разбирам.

— Това се постига чрез разместване на цветовете — добави Тереза.

— Точно така — потвърди Сандърс. — Самото размазване на контурите се дължи на разместване на цветовете. Погледнете монитора. Мъжът е облечен в син костюм. Когато той се бори с девойката, полите на сакото му се развяват. Ето! Ако вземете този кадър и увеличите растера, ще видите как от синьо краищата на плата постепенно преливат в светлосиньо и ръбът е почти прозрачен. Не личи къде свършва сакото и къде започва фонът.

— Ясно — кимнах аз, макар да не бях съвсем сигурен, че съм го разбрал.

— Веднага се забелязва, ако граничещите цветове не преливат един в друг. А за да се отстрани тази острота само от няколко секунди запис, са необходими часове както при рекламните клипове. Но не се ли доизкусури, ще изглежда като груб колаж. — И той щракна с пръсти.

— Значи, макар да са направили копия от лентите, не са имали време да ги коригират, така ли?

— За пет часа е изключено — рече Сандърс.

— Следователно това, което виждаме в момента, наистина се е случило.

— Без съмнение — увери ме ученият. — Но все пак ще си поиграем с тези записи. Виждам, че Тереза я сърбят ръцете. А и на мен ми е интересно. Обадете ни се следобед, за да ви кажем, ако сме открили нещо подозрително. Макар да съм сигурен в противното.

Паркирах пред внушителната сграда на Сънсет Хилс Кънтри Клъб. Конър ме чакаше на входа. Той се поклони на трима японци и те му отвърнаха със същото. После се ръкува с тях, метна стиковете си за голф на задната седалка и седна до мен.

— Закъсня, кохай.

— Само няколко минути. Забавих се в Университета на Южна Калифорния.

— Твоето закъснение постави в неудобно положение моите партньори. От вежливост те останаха да ми правят компания, докато те чаках. За хора с тяхното положение е доста необичайно да висят по тротоарите. Но им беше неудобно да си тръгнат. Много ме изложи. Не само мен, а и цялото управление.

— Извинявай. И през ум не ми мина, че…

— Време е да започнеш да разсъждаваш, кохай. Не живееш сам на този свят!

Включих на скорост и потеглих. Погледнах в огледалото. Японците ни махаха. Изглеждаха весели и явно не бързаха да изчезнат от тротоара.

— С кого игра? — попитах аз.

— Аоки сан е шеф на Токио Марин във Ванкувър. Ханада сан е вицепрезидент на банка Мицуи в Лондон, а Кеничи Асака ръководи всички заводи на Тойота в Югоизточна Азия, от Куала Лумпур до Сингапур. Седалището му е в Банкок.

— А какво търсят тук?

— В отпуск са — обясни Конър. — Дошли са в Щатите, за да поиграят голф. Много обичат да си почиват в някоя изостанала страна като нашата, в която ритъмът на живот е по-бавен и спокоен.