Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Добро утро, лейтенант — поздрави ме тя и протегна лявата си ръка.

Подаде ми я с длан, извърната навън, типичен жест за човек, който не може да си движи дясната.

Ръкувахме се.

— Приятно ми е, госпожице Асакума.

— Наричайте ме Тереза.

— Добре.

— Нали е много красива? — В гласа на Сандърс прозвуча гордост, сякаш той самият имаше заслуга за това. — Истинска красавица.

— Да, така е — кимнах аз. — Учудвам се, че не сте манекенка.

Настъпи неловко мълчание. Недоумявах защо. Тя пак се обърна към уредите и припряно каза:

— Никога не съм изпитвала влечение към това.

Сандърс се намеси, за да спаси положението.

— Тереза, лейтенант Смит иска да му направим презапис ето от тези касети…

Той й подаде една. Тя я взе с лявата си ръка и я вдигна към светлината на лампата. Дясната остана свита в лакътя и притисната до тялото. Чак сега забелязах, че представлява сбръчкано парче месо, което стърчи от ръкава. Като на талидомидно бебе.

— Интересно — рече Тереза, като се взираше в касетата. — Осем милиметра с много наситено покритие. Може би това е прословутият нов дигитален формат, който японците са патентовали наскоро. Казват, че свивал реалното времетраене.

— Съжалявам, но нямам представа — отговорих аз.

Чувствах се като пълен идиот заради гафа с комплимента. Започнах да ровя нервно в кутията, за да извадя плейъра.

Тереза взе отвертка и бързо махна капака му. После се наведе над устройството. Видях зелена платка, черен електромотор и три кристални цилиндърчета.

— Да. Това е новата система. Много елегантно са я изпипали. Погледнете, доктор Сандърс. Само три глави! Тези процесори ли свиват сигнала, как мислите?

— Предполагам. Вероятно представляват дигитален аналог на конвертор — отвърна Сандърс. — Изящна изработка! Колко компактно е всичко!

Той се обърна към мен:

— Знаете ли защо японците могат да правят такива неща, а ние — не? Всичко се дължи на техния кайзен — ред, търпение и трудолюбие. Те непрекъснато и упорито подобряват изделията си. Година след година, малко по малко, електронните им прибори стават все по-съвършени, по-миниатюрни и по-евтини. Ние, американците, не разсъждаваме като тях. Стремим се към главоломен скок, блазни ни зашеметяващият напредък. Искаме да направим страхотния удар и после — шапка на тояга. Японците чоплят по малко, не бързат, но и не почиват, за разлика от нас. Ето това магнетофонче в голяма степен отразява философията им.

Той си поигра още известно време с чарковете и след като им се нарадва, аз се осмелих да прекъсна разпалената му тирада.

— Можете ли да направите копия от записаното на тези касети?

— Разбира се — отвърна Тереза. — Ще изведем сигнал направо от конвертора и ще го положим върху какъвто носител искате — U-матик, Ве Ха Ес, каквото пожелаете.

— Ве Ха Ес — казах аз.

— Лесна работа.

— Но дали копието ще бъде точно? В Лабораторията за космически изследвания ме предупредиха, че не могат да ми гарантират това.

— Оставете ги тия от Лабораторията! — намеси се Сандърс. — Те са свикнали да правят по сто уговорки, преди да свършат нещо, защото от години работят за правителството. Ние тук не сме по приказките, а по действието . Така ли е, Тереза?

Но Тереза не го слушаше. Наблюдавах я как, придържайки кутията на магнетофона с палец, местеше кабели и жици. Движенията й бяха толкова сръчни и плавни, че човек не забелязваше липсата на дясната й ръка. За нула време плейърът бе свързан с друг магнетофон и с няколко монитора.

— За какво служи всичко това? — почудих се аз.

— За да проверя сигнала.

— Това за записа ли е необходимо?

— Не. На големия монитор ще виждате образа, а на другите аз ще наблюдавам характеристиките на сигнала, цифровите му измерения — начина, по който е записан върху лентата.

— И за какво ви е притрябвало…

— Просто съм любопитна да разбера как са постигнали този формат.

— От какъв източник е сигналът? — попита ме Сандърс.

— От охранителни камери в офиса на една фирма.

— Това оригиналните касети ли са?

— Да, защо?

— В такъв случай трябва много да внимаваме да не надраскаме повърхността на носителя. Или да не изтекат към главите остатъчни шумове от сигнала, които биха нарушили целостта на потока от данни. — Всъщност ученият говореше по-скоро на Тереза, отколкото на мен.

— Не се притеснявайте. — И тя посочи апаратурата пред себе си. — За всичко съм помислила. Ето това ще ме предупреди, ако възникне промяна в импеданса. На този монитор пък ще следя централния процесор.