Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Това има ли нещо общо със снощното убийство? — изневиделица изтърси тя.

— Да. Откъде знаете за него?

Тереза повдигна рамене.

— Гледах новините по телевизията. Доколкото си спомням, убиецът е загинал при автомобилна катастрофа?

— Да.

Тя седеше полуобърната към мен. Извивката на скулата й беше поразително красива. Спомних си за славата на Еди Сакамура като плейбой.

— Познавахте ли го?

— Не — отвърна тя и след миг добави: — Бил е японец, нали?

Отново настъпи конфузно мълчание. Нещо ми подсказваше, че Сандърс и Тереза имат някаква обща тайна, но не знаех как да проникна в нея, какво да попитам. Затова предпочетох да зяпам в монитора.

Видях отново как на четиридесет и шестия етаж слънчевата светлина постепенно помръква; как служителите се разотиват и помещението се опразва. Появи се Черил Остин. След нея — мъжът. Започнаха да се целуват страстно.

— Това ли е? — попита Сандърс.

— Да.

По лицето му се изписа учудване.

— Искате да кажете, че убийството е записано ?

— И то с няколко камери.

— А стига бе!

Сандърс се умълча и се загледа в монитора. На бърз ход детайлите се губеха. Двамата на екрана тръгнаха към заседателната зала. Последва внезапната схватка на вратата. Борбата върху масата. Бягството на мъжа.

Хвърлих едно око към Тереза. Изражението й бе непроницаемо. Картината от екрана се отразяваше в стъклата на очилата й.

Еди мина покрай огледалото и потъна в тъмното коридорче. Лентата се повъртя още няколко секунди и спря. Касетата изскочи от магнетофона.

— Това беше един ракурс. С колко камери е заснето убийството?

— С пет — отвърнах аз.

Тя обозначи касетата с лепенка и зареди следващата.

— Копията, които правите в момента, абсолютно точно ли съответстват на оригинала?

— Да.

— Значи са юридически перфектни?

Сандърс се намръщи.

— В какъв смисъл?

— Могат да се използват като доказателства в съда.

— О, не — възрази ученият. — Съдът няма да ги приеме.

— Но нали са точни копия на…

— Въпросът не е в това. Всички видове фото доказателства, включително и видеозаписите, вече не се признават.

— Не съм чувал — рекох аз.

— Просто още не е имало процес, в който да бъде приложен новият закон, но той е в сила. Документалната стойност на фотографиите днес е под съмнение. Защото със съвременните компютри е възможно да бъде променяно всичко в изображението. И то абсолютно чисто — без да остават следи. Спомнете си как преди години руснаците махаха свалени политици от стари снимки на трибуната на мавзолея. Личеше си, че някой липсва. Винаги оставаше празно място там, където бе изрязана нежеланата личност. Това бяха груби колажи. С просто око се забелязваше разликата във фона или следите от четката на ретушьора. Резултатът беше направо смехотворен.

— Да, спомням си — казах аз.

— Невъзможно бе да се преправят самите фотографии. Затова ги смятахме за верни отражения на действителността. Но от няколко години компютрите позволяват съвършено изпипани промени във фотографското изображение. Преди известно време списание „Нешънъл Джеографик“ премести египетските пирамиди. На главния редактор не му харесало как стоят на корицата и решил малко да ги „аранжира“. Барнали снимката така, че никой не забелязал корекцията. Но ако отидете в Египет и се опитате да заснемете пирамидите в същия ракурс, ще се убедите, че това е невъзможно. Фотографията вече не отразява действителността. Ала в повечето случаи е трудно да се докаже.

— Възможно ли е някой да е направил същото с тези касети?

— По принцип всеки видеозапис може да бъде коригиран.

На монитора отново се разиграваше сцената в заседателната зала. Самото убийство не се видя добре, защото тази камера бе монтирана в противоположния край на етажа, но накрая ясно се открои лицето на Сакамура, който крачеше право срещу обектива.

— Как да бъде коригиран? — попитах аз.

Сандърс се засмя.

— Всякак.

— Например да бъде променена самоличността на убиеца?

— Технически е възможно да се наложи изображение на лице върху движещ се обект. Но на практика това е доста трудно.

Не исках да разпитвам повече. Нямаше смисъл. Сакамура беше основателно заподозрян и бе мъртъв. Шефът желаеше да приключа случая. Аз също.

— Японците разполагат с цял куп страхотни видео алгоритми за трансформации на образа в триизмерно пространство. Могат да правят неща, каквито не сме в състояние дори да си представим — продължи ученият, барабанейки с пръсти по бюрото. — Зависи колко време са имали. Разкажете ми повече за случая.