Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Добре — рече Сандърс, сияещ като родител на отличничка.

— Колко време ще отнеме цялата операция? — попитах аз.

— Не много. Магнетофонът има функция за бързо пренавиване напред, следователно можем да пуснем сигнала на висока скорост. Презаписът ще трае около две-три минути на касета.

Погледнах си часовника.

— В десет и трийсет имам среща, за която не бива да закъснявам, а не бих искал да оставям касетите…

— От всичките ли трябва да се направят копия?

— Всъщност важни са пет.

— Тогава да започнем с тях.

Преглеждахме касетите една по една, за да намерим петте от камерите на четиридесет и шестия етаж. Тереза пускаше само по няколко секунди от началото на записа. На централния екран аз виждах заснетото от камерата. На страничните монитори трептяха криволичещи диаграми като в интензивно отделение. Споделих хрумването си.

— Прав сте — отвърна тя. — Тук всъщност е интензивно отделение за видео.

После извади поредната касета и зареди нова.

— Опа! — възкликна Тереза. — Казахте, че са оригинали? Грешите. Това са презаписи.

— Как разбрахте?

— Имат стартов отпечатък.

Тя се наведе над приборите и започна да върти разни копчета.

— Да. Права си — потвърди Сандърс.

Обърна се към мен и рече:

— По принцип е трудно да се различи оригиналът от копието. При по-старите видеосистеми с всеки презапис качеството на изображението спада. Но тази съвършена техника прави абсолютно идентични дубликати.

— Тогава по какво познахте, че са презаписи?

— Тереза не гледа изображението, а сигнала — поясни Сандърс. — В някои случаи по него може да се определи дали източникът е камера, или друг видеомагнетофон.

— И как става това?

— Личи си още в началото на записа — заобяснява ми Тереза. — По разположението на сигнала върху лентата в първата половин секунда след задвижването й. Ако е записвано от магнетофон на магнетофон и записващият е включен малко по-рано, понякога се получава лека флуктуация на сигнала при задействането на плейъра. Това е резултат на една чисто механична функция. Електромоторите на втория магнетофон не могат моментално да наберат обороти и скоростта на движение на лентата се увеличава постепенно. Има специални микропроцесори, чието предназначение е да намалят този ефект, но той все пак е доловим.

— Това ли открихте?

Тя кимна.

— Да. Нарича се стартов отпечатък.

— Ако сигналът идва директно от камера, въпросният отпечатък липсва, защото телевизионната камера няма движещи се части. При нея скоростта не се променя — добави Сандърс.

Намръщих се.

— Значи касетите не са оригинални.

— Има ли нещо лошо в това? — изгледа ме той.

— Не знам. Щом са презаписвани, може и някой да си е позволил корекции, нали?

— По принцип да — поклати глава Сандърс. — Но и след внимателен анализ е трудно да се твърди със сигурност дали е пипано. Касетите са на японска фирма, така ли?

— Да.

— На Накамото?

Кимнах.

— Честно да ви кажа, не се учудвам, че са ви дали копия. Японците са изключително предпазливи. Не вярват на чужденци. Техните фирми в Америка се чувстват по същия начин, по който ние бихме се чувствали в Нигерия — убедени са, че са обкръжени от диваци.

— Ало! — обади се Тереза.

— Извинявай — рече Сандърс, — но разбираш какво имам предвид. Японците смятат, че са принудени непрекъснато да се съобразяват с нашата мудност, глупост и некомпетентност. Това ги кара да проявяват в по-голяма степен инстинкта си за самосъхранение. Ако тези ленти наистина имат юридическа стойност, те за нищо на света не биха дали оригиналите на някакъв си полицай абориген като вас. Ще ви пробутат копия и ще запазят автентичните касети за всеки случай. Японците са абсолютно уверени, че с отчайващите възможности на нашата техника и на научния ни потенциал никога няма да доловим разликата.

— Колко време им е било необходимо, за да направят презаписи? — сбърчих вежди аз.

— Като гледам, Тереза превърта една касета за пет минути — каза Сандърс. — Предполагам, че японците могат да го правят по-бързо. Да речем, за две.

— Значи снощи са имали предостатъчно време за това.

Докато разговаряхме с доктора, Тереза продължи да търси касетите, които ми трябваха. Тя пускаше поредната, поглеждаше ме и аз поклащах отрицателно глава. Най-сетне стигнахме до първата от четиридесет и шестия етаж.

— Ето тази!

— Добре. Пускам я на Ве Ха Ес.

Тереза включи другия магнетофон. Лентата се задвижи на бърза скорост. Образът затрепка. На страничните екрани кривите, характеризиращи сигнала, подскачаха нервно.