Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Точно така.

Кевин ми върна касетата и махна с ръка.

— Съжалявам, но в такъв случай не мога да направя копия.

— Защо?

— Виждате ли сребристото покритие на лентата? То е получено чрез изпаряване на смес от метални частици. Много наситена смес. Предполагам, че при записа реалното време се свива, а после при „прочитането“ му от главата на магнетофона отново се възстановява в истинското си измерение. Не съм в състояние да направя точно копие на записа, тъй като не мога да получа сигнал, който със сигурност ще бъде възпроизведен в съответствие със заснетата действителност. Както му казваме на професионален език, не мога да напасна форматите. Така че, ако записът представлява доказателствен материал, трябва да се обърнете другаде.

— Къде?

— Предполагам, че това е новата патентована система на формат Д4. Единственото място, където ще ви направят автентичен презапис, е Хамагури.

— Какво е това „хамагури“?

— Изследователски център в Глендейл, собственост на Кайкацу Индъстрис. Те разполагат с абсолютно всичко, измислено в света на видеотехниката.

— Ще ми помогнат ли? Как мислите?

— Ще презапишат касетите, защо не? Познавам един от началниците там, Джим Доналдсън. Да му позвъня ли?

— Много ще съм ви благодарен.

Изследователският център Хамагури бе разположен в промишлената зона на север от Глендейл. Той представляваше безлична сграда, облицована с огледални стъкла. Влязох във фоайето. Зад елегантното бюро на портиера се виждаше централното помещение, обградено от всички страни с врати от опушено стъкло, които водеха към отделните кабинети и лаборатории.

Казах, че искам да говоря с доктор Джим Доналдсън, и седнах да почакам. В този момент се появиха двама мъже в костюми, кимнаха на портиера като на стар познат и се настаниха на канапето до мен.

Без да ми обръщат внимание, разгърнаха някакви лъскави брошури.

— Ето, тази снимка ще покажем накрая — каза единият. — Тя е най-впечатляваща.

Хвърлих едно око и видях панорама на ливади, осеяни с полски цветя. Над тях се извисяваха заснежени планински върхове.

— Скалистите планини, приятелю, са символ на Америка. Това привлича купувача. А и парцелът си го бива.

— Колко голям каза, че е?

— Двеста хиляди декара. Най-тлъстото парче земя за продан в Монтана. Двайсет на десет километра чудесни пасища в подножието на Скалистите планини. Огромна площ. Величествена гледка! Тъкмо това, което търси японският консорциум.

— Говорихте ли със собствениците за цената?

— Още не. Те са фермери скотовъди и съзнават, че се намират в затруднено положение. Сега вече свободно може да се изнася месо за Япония, а там килограм говеждо струва двайсет — двайсет и два долара. Ала японците отказват да купуват нашето, въпреки че е много по-евтино. И да изпратиш месо в Япония, така ще си изгние в пристанищните складове. Но виж, ако фермерите продадат земите си на японци, това е друго. От японски ферми японците ще купуват. Повечето скотовъдни стопанства в Уайоминг и в Монтана вече са продадени. А останалите американски собственици гледат как около тях се реконструират обори, оборудват се със съвременна техника и бизнесът процъфтява, защото японците изнасят месото за родината си и там го продават на много високи цени. Нашите разбират, че не са конкурентоспособни, и в края на краищата продават.

— И какво става с тях?

— Работят за новите собственици. На японците са им необходими хора, които да ги учат на скотовъдство в американски условия. Наемните работници получават изключително високо възнаграждение. Японците са тактични. Не искат по никакъв начин да накърнят достойнството на американците.

— Може и да си прав, но цялата тази работа не ми харесва — рече другият.

— Ами тогава, Тед, вземи пиши на своя депутат. Но отсега мога да те уверя, че и той работи за японците. Целият Конгрес е техен. Те дори получават държавни субсидии, задето развиват скотовъдството във въпросните райони — каза мъжът до мен, завъртя златната си гривна и се наклони към своя събеседник. — Тед, забрави възвишените чувства! По-добре мисли за това, че ни се полагат четири процента комисиона от сделка за седемстотин милиона. Парите ще ни бъдат изплащани в продължение на пет години, което значи, че ти лично ще получиш два милиона и четиристотин хиляди само през първата година!

— Знам, знам, но просто нещо ме смущава…

— Когато сключим договора, ще се успокоиш. Само че преди това трябва да доизпипаме някои подробности…