Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

Телефонът иззвъня. Отново бе Елън Фарли.

— Е, чу ли?

— Да, но не мога да повярвам на ушите си. Какво става, Елън?

— Уверявам те, че кметството няма нищо общо с всичко това. Тукашната японска общност от край време не обича Греъм. Смятат го за расист. Той просто им е дал повод…

— Но аз бях там. Греъм действаше абсолютно законно и коректно.

— Знам, че си бил там, Пийт. За твой лош късмет. Не искам покрай него и ти да опереш пешкира.

— Греъм не е превишавал правата си.

— Слушаш ли ме, Пийт?

— А какви са тия приказки за наказания и за дисциплинарни разследвания?

— За пръв път чух за това преди малко от телевизията. Новината е излязла от твоето управление. Между другото, вярно ли е, че ти и Конър сте говорили същата вечер със Сакамура?

— Да.

— И не го арестувахте…

— Не. Тогава нямахме причина да го задържим. Основания се появиха по-късно.

— Мислиш ли, че наистина е извършил убийството? — попита Елън.

— Сигурен съм. Имаме го черно на бяло на видеолента.

— Сериозно?

— Да. Охранителните камери на Накамото са записали убийството.

Известно време тя не пророни нито дума.

— Елън… — обадих се аз.

— Ще ти кажа нещо, но да си остане между нас — промълви Елън.

— Слушам те.

— Не разбирам какво точно става, Пийт.

— Защо снощи не ми каза кое е убитото момиче?

— Извинявай, трябваше да се съобразявам с много неща.

— Елън…

Мълчание.

— Пийт, това девойче се мотаеше във висшите среди — най-сетне продължи Елън. — Познаваше доста хора.

— Познаваше ли кмета?

Мълчание.

— Добре ли го познаваше?

— Виж какво, да речем, че тя беше едно хубаво момиче, което познаваше не малко хора в този град. Лично аз я намирах психически лабилна, но не мога да отрека, че беше красива и имаше невероятно влияние върху мъжете. Човек трябва да го види с очите си, за да разбере… Доста интереси играят в тази история. Чете ли днешния „Таймс“?

— Не.

— Прегледай го. Ако питаш мен, в близките дни трябва да си много бдителен! Действай стриктно по закона. Внимавай! И се пази откъм гърба.

— Добре. Благодаря ти, Елън.

— Не ми благодари, няма за какво, нищо не съм ти казала — отвърна тя.

После тонът й омекна.

— Пази се, Питър — добави и затвори.

— Татко!

— Идвам Шели, ей сега.

— Може ли да гледам рисувани филмчета?

— Разбира се, миличка.

Намерих й програма, по която вървяха анимационни филми, и отидох до входната врата. Отворих я и взех сутрешния брой на „Лос Анджелис Таймс“ от изтривалката. Прерових го целия, докато открия статията на последната страница с градските новини.

Прегледах първия абзац. Представители на ръководството на Накамото се оплакали от „необосновано грубото“ поведение на полицаите, което едва не провалило „осеяния със звезди“ прием по случай откриването на новия небостъргач на фирмата. Говорител на Накамото изразил мнение, че действията на полицаите се основавали на „расистки предубеждения“. „Не вярваме, че лосанджелиската полиция би се държала по същия начин, ако в случая бе замесена не японска, а местна фирма. Очевидно властите имат негативно отношение към нас, японците“, заявил той. Председателят на борда на директорите на Накамото, господин Хироши Огура, присъствал на партито, на което били поканени знаменитости като Том Круз и Мадона, но репортерите не успели да вземат интервю от него във връзка с инцидента. „Господин Огура е много разтревожен да не би тази официално засвидетелствана враждебност спрямо фирмата да помрачи тържеството“, споделил говорителят.

Според очевидци кметът Томас изпратил свой представител да поговори с детективите, но очевидно усилията му са останали без резултат. Служителите на полицията не са коригирали поведението си въпреки присъствието на човек от Отдела за специално обслужване, лейтенант Смит, чиято задача е да се намесва дипломатично именно в такива деликатни ситуации, възникнали при проява на расова нетърпимост…

И така нататък.

Чак в четвъртия абзац, между другото, се споменаваше за убийството. Тази подробност като че ли беше абсолютно незначителна в случая.

Погледнах отново заглавието. Под него бе отбелязан източникът: „Градска новинарска служба“. Това означаваше, че вестта е от първа ръка, без посредничеството на друга информационна агенция.

Насъбрало ми се бе достатъчно, за да се обадя на моя стар познат от „Таймс“, Кени Шубик, старши репортер в отдела за градски новини. Той работеше във вестника от памтивека и знаеше всичко. Часът бе осем сутринта, затова му позвъних вкъщи.