— Отвори очи, татко!
— Остави ме да поспя. Тази сутрин татко иска да подремне по до късно.
— Татенце, отвори очички! Вече е сутрин.
Отворих очи. Мишел казваше истината.
Утрото бе дошло.
Е, нямаше как…
— Яж си палачинката!
— Не мога повече.
— Само още едно залче, Шели.
Слънчевите лъчи струяха през кухненския прозорец. Прозях се. Беше седем часът.
— Мама ще дойде ли днес?
— Съсредоточи се върху палачинката, Шели! Хапни още мъничко, моля те!
Седяхме на детската масичка в единия ъгъл на кухнята. Тук, край тази кукленска маса, понякога успявах да залъжа злоядото си дете. Но днес не ми се удаваше. Мишел ме гледаше изпитателно.
— Ще дойде ли мама?
— Мисля, че да. Не съм сигурен.
Не исках да я разочаровам и добавих:
— Първо ще се обади.
— Мама пак ли ще излиза извън града?
— Навярно.
Зачудих се какво ли разбира едно двегодишно дете под „излиза извън града“.
— С чичо Рик ли?
„Кой пък е този чичо Рик?“, помислих си. Вдигнах вилицата с набоденото парче палачинка.
— Не знам. Хайде, Шел, отвори уста!
— Той има нова кола. — И Мишел кимна тържествено, както правеше винаги, когато ми съобщаваше нещо важно.
— Така ли?
— Да. Черна.
— Аха. И каква е колата?
— Цедес.
— Седес ли?
— Не седес, а цедес.
— Мерцедес ли?
— Да. Черен.
— Чудесно.
— Кога ще дойде мама?
— Последен залък, Шели!
Тя отвори уста и аз атакувах с вилицата. Но не бях достатъчно бърз. Срещнах само стиснатите й устни.
— Не искам повече, татко.
— Добре — рекох аз, — предавам се.
— Не съм гладна.
— Виждам.
Госпожа Асинио привърши с чиниите и се готвеше да си върви. Оставаха още петнадесет минути, докато дойде Илейн, жената, която почиства. Тя трябваше да заведе Мишел в яслите. А аз все още не я бях облякъл. Тъкмо изхвърлях палачинката, когато телефонът иззвъня. Беше Елън Фарли, говорителката на кмета.
— Гледаш ли?
— Какво да гледам?
— Новините на седми канал. В момента говорят за автомобилната катастрофа.
— Така ли?
— Звънни ми по-късно.
Отидох в спалнята и пуснах телевизора. Някакъв глас нареждаше: „… бясно преследване по магистралата, водеща на юг от Холивуд, завършило с катастрофа. Заподозреният се блъснал с ферарито си в една от колоните на надлеза при улица Вайн, недалеч от холивудския стадион. Очевидци твърдят, че колата се ударила в бетона с повече от сто и седемдесет километра в час и моментално избухнала в пламъци. Пожарната пристигнала начаса, но шофьорът бил вече загинал. Тялото му било така силно обгоряло, че дори стъклата на очилата му се разтопили. Томас Греъм, детективът, който предприел преследването, заяви, че починалият господин Едуард Сакамура е бил издирван от полицията във връзка с убийство на жена. Но днес приятели на господин Сакамура изразиха категорично несъгласие с въпросното обвинение. Те предполагат, че бруталните действия на полицията са причина той да изпадне в паника и да побегне. Има и оплаквания, че до инцидента се е стигнало вследствие на расистки подбуди. Не е ясно дали полицията е възнамерявала да обвини господин Сакамура в убийство. Граждани, живеещи наблизо, свидетелстват, че през последните две седмици това е третото лудешко преследване по сто и първа магистрала. След като една невинна жена намери смъртта си при подобни обстоятелства през януари, все по-често се питаме: дава ли си сметка полицията за всички възможни последствия, преди да се впусне в такива гонитби? Не можахме да открием нито детектив Греъм, нито помощника му, лейтенант Питър Смит, за да вземем интервю от тях. Ще изчакаме да разберем какви наказания ще им наложи ръководството на управлението“.
Господи!
— Татко!
— Почакай, Шел!
На екрана показаха как качват на камион димящата купчина метал. На мястото, където колата се беше ударила в бетона, бе останало черно петно.
Режисьорът даде отново картина от студиото. Водещата вдигна поглед към обектива и продължи: „От други източници репортерите на Кей Ен Би Си узнаха, че двама детективи са разпитвали господин Сакамура по-рано същата вечер, но не са го арестували. Възможно е срещу капитан Джон Конър и лейтенант Питър Смит да бъде образувано дисциплинарно разследване заради нарушение на полицейския правилник. И накрая добрата новина е, че сто и първа магистрала вече е отворена и в двете посоки. А сега спортните вести ще ви съобщи Боб…“.
Гледах тъпо в екрана. Дисциплинарно разследване?
Читать дальше