Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Така ли?

— Случаят „Йокогава“. Не си ли чувал за него? Преди три-четири години Дженеръл Електрик произвеждаше най-съвършените медицински скенери в света. Корпорацията основа дъщерна фирма в Япония — Йокогава Медикъл, която да продава болнично оборудване в този регион на Азия. Дженеръл Електрик започна да действа по японски: свали цените под тези на конкуренцията; осигури безупречен сервиз; развихри мащабна рекламна кампания с щедри премии: безплатни екскурзии, самолетни билети и други подаръци за потенциалните купувачи — ние бихме го нарекли подкупване, но в Япония е нещо обичайно. Йокогава бързо завладя пазара, изпреварвайки местни фирми като Тошиба. На японците това не се понрави и те обвиниха американската компания в нелоялна конкуренция. Един ден служители на държавните контролни органи нахлули в канцелариите на Йокогава и намерили доказателства за подкупи. Избухна поредният гейт, името на фирмата бе очернено, неколцина от служителите й — арестувани… Това, че всички японски компании правят същото, нямаше никакво значение. Уличена бе само чуждата фирма. Между другото шумотевицата не повлия особено върху продажбите на Дженеръл Електрик. Така стоят нещата в Япония.

— Наистина ли е толкова ужасно?

— Когато се наложи, японците са способни да действат доста безскрупулно — отвърна Конър. — „Бизнесът е война“, казват те и не се шегуват. Навярно си чувал как непрекъснато твърдят, че вътрешният им пазар е отворен за всякакви вносни стоки. Навремето, щом някой си купеше американска кола, още на другия ден го посещаваха всевъзможни данъчни и финансови инспектори. Накрая не останаха мераклии за нашите автомобили. Властите вдигат рамене: какво са виновни те? Пазарът е отворен за всички. Просто никой не желае американски стоки. Ами как да желае при тия нескончаеми спънки? Още на кея, веднага след разтоварването й от кораба, всяка внесена кола трябва да бъде проверена дали отговаря на местните изисквания за опазване на околната среда. Преди да се пуснат в продажба, всички лекарства и козметични препарати, произведени в чужбина, биват изпробвани в японски лаборатории върху местни жители. Забранен е вносът на ски, защото японският сняг уж бил по-влажен от американския и европейския. След като се отнасят по този начин към чужденците, не е за учудване, че ги е страх да не им свием същия номер на наша територия.

— Значи Ишигура предполага, че ще избухне скандал, тъй като именно това би се случило в Япония, така ли?

— Да. Бои се, че фирмата Накамото ще бъде унищожена с един удар. Но аз се съмнявам. По-вероятно е утре в света на лосанджелиския бизнес всичко да си бъде постарому.

Закарах Конър до тях. Преди да се разделим, му казах:

— Беше ми интересно да работя с теб, капитане. Благодаря ти за помощта.

— Няма защо — отговори Конър. — Обаждай ми се винаги когато ти потрябвам.

— Дано уговорката ти за голф да не е за твърде ранен час.

— Започваме в седем, но на моята възраст човек не се нуждае от много сън. Ще играя на Сънсет Хилс.

— Това игрище не е ли японско?

Неотдавнашната продажба на Сънсет Хилс Кънтри Клъб предизвика брожение в града. През 1990 година японците го купиха за двеста милиона долара, платени в брой. Новите собственици успокоиха обществеността и заявиха, че няма да променят нищо в порядките на клуба. Но постепенно започнаха да ограничават броя на американските му членове чрез хитро измислен ход. Щом някой местен се оттеглеше, свободното място биваше предлагано на японец. Говореше се, че членските карти за Сънсет Хилс вървели в Токио по един милион долара, което там се възприемало като ниска цена. Затова и списъкът на чакащите японци набъбвал.

— Да, така е — рече Конър. — Ще играя с японци.

— Често ли ходиш там?

— Японците са много запалени по голфа. Гледам да се весвам поне два пъти седмично. По време на играта понякога научавам интересни неща. Лека нощ, кохай.

— Лека нощ, капитане.

Подкарах към къщи.

Тъкмо се включвах в магистралата за Санта Моника, когато телефонът иззвъня. Пак беше дежурната от управлението.

— Лейтенант, колега търси съдействие от Специалния отдел.

Въздъхнах.

— Добре, дайте ми го.

— Здрасти, приятел!

Беше Греъм.

— Здравей, Том.

— Сам ли си вече?

— Да, прибирам се у дома.

— Рекох си, че няма да е лошо някой по японската част да присъства на ареста.

— Нали искаше соло да го прибереш?

— По-добре ела и ти. Нека спазим всички нормативни изисквания.