Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Стоп!

— Как се спира това чудо?

Започнах да натискам копчетата на видеомагнетофона като обезумял. Най-сетне успях да спра касетата. Превъртяхме лентата обратно и пак я пуснахме.

Мъжът крачеше устремено към тъмното коридорче с бързи, сигурни крачки. Мина покрай огледалото и за миг — само в един кадър — отражението на лицето му се мярна пред очите ни.

Натиснах паузата. Образът застина. Виждахме ясно лицето на мъжа.

— Пипнахме го! — възкликнах аз.

— Мръсен японец! Нали ти казвах!

В огледалото се открояваше лицето на убиеца, запътил се към стълбището. Разпознах острите черти на Еди Сакамура.

— Аз водя това разследване — заяви Греъм. — И искам лично да окошаря жълтото копеле.

— Добре — отвърна Конър.

— Имах предвид… Бих предпочел сам да извърша ареста.

— Няма проблем. Случаят е твой, Том. Действай така, както сметнеш за необходимо. — И Конър му написа адреса на Еди Сакамура.

— Оценявам помощта ви — добави Греъм, — но предпочитам сам да свърша тая работа. За да сме обаче съвсем наясно, пак ще ви попитам: добре ли разбрах, че преди два часа сте разпитвали този тип и не сте го прибрали?

— Да.

— Не се притеснявайте. Няма да спомена за това в доклада. Никой не ще разбере, обещавам ви.

Греъм беше настроен великодушно. Предстоящото опандизване на Еди Сакамура сгряваше душата му. Той си погледна часовника и продължи:

— Страхотно постижение! По-малко от шест часа след обаждането в полицията заловихме убиеца!

— Още не сме го заловили — поправи го Конър. — На твое място бих побързал.

— Тръгвам — скочи Греъм.

— Том, да не забравя… — поде Конър.

Греъм спря. Вече бе на вратата.

— Еди Сакамура е странен тип, но не обича насилието. Много бих се учудил, ако е въоръжен. Мисля, че дори не притежава оръжие. Когато се видяхме, той точно тръгваше с една червенокоса мацка към дома си. Предполагам, че още са в леглото. Добре ще е да го хванеш жив.

— Ей, какво ви става на вас двамата? За какъв ме мислите? — възмути се Греъм.

— Просто изказах едно предположение — отвърна Конър.

— Наистина ли смяташ, че искам да гръмна това говедце?

— Нали ще вземеш със себе си две патрулни коли за подкрепление? — каза Конър. — Момчетата може да реагират прибързано. Затова не е зле да знаеш някои полезни подробности.

— Много ти благодаря — рече Греъм язвително и излезе.

Той беше толкова обемист, че трябваше леко да се извърти настрана, за да мине през вратата.

— Защо го остави да извърши ареста сам? — попитах аз.

— Той води разследването — отговори Конър и повдигна рамене.

— Цяла нощ търчим като луди. А сега изведнъж се оттегляме!

— Остави лаврите на Греъм — потупа ме Конър. — Ние двамата с теб какво общо имаме със случая? Аз съм ченге в безсрочен отпуск, а ти си само една корумпирана японска подлога от Отдела за специално обслужване. Ще ми пуснеш ли това, преди да ме закараш вкъщи? — добави той и посочи видеомагнетофона.

— Разбира се — отвърнах и пренавих обратно лентата.

— Бих пийнал едно кафе — рече Конър. — Навремето най-добре го правеха в нашата лаборатория.

— Да отскоча ли да взема, докато гледаш записа? — попитах го.

— Много ще съм ти благодарен, кохай.

— Няма проблем.

— Кохай, и бездруго ще слизаш долу. Провери с каква видеозаписваща техника разполагат. Защото ще трябва да направим копия на тези записи. А от някои кадри ще се наложи да извадим снимки за доказателствен материал. Представи си, че японските интереси пак се набъркат след ареста на Сакамура. Необходима ни е снимка, за да си вържем гащите.

„Добра идея“, помислих си аз.

— Окей. Ще проверя.

— С една лъжичка захар — викна подире ми Конър и се обърна към монитора.

Нашата лаборатория, или Отделът за научнотехнически разследвания, както бе официалното й название, се намираше в подземието на сградата. Сега повечето врати бяха заключени, понеже беше два сутринта. Служителите в лабораторията нямаха спешна оперативна работа и обикновено си тръгваха в пет следобед. Естествено, имаше дежурни екипи, които нощем обикаляха местопрестъпленията и събираха веществени доказателства. Но въпросните улики оставаха заключени в съответните шкафове на оперативните отдели до сутринта, когато с тях се заемаха специалистите.

Лавката бе до секция „Латентни следи“. Навред по стените имаше надписи от сорта на: „Изми ли си ръцете? Ако не си, излагаш колегите си на опасност!“.

В лабораторията се използваха доста отрови. Навремето навсякъде из етажа беше пълно с живак, арсеник и хром. Случваше се на някой да му прилошее, след като е пил от пластмасова чашка, само докосната от служител в научнотехническия отдел.