Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— А тази камера изобщо опитва ли се да фокусира в момента? Аз нищо не виждам. Освен мрак.

— Чакай! Там има някой. Онези светлите чертички май са крака!

— Господи! — развълнува се Греъм. — Това е нашето момиче! Застанала е до асансьора. Ето я, тръгва насам!

Черил Остин излезе от сянката и за пръв път я видяхме ясно.

Тя беше красива и самоуверена. Пристъпваше наперено, решително. Движенията й бяха премерени. Не бе повлекана и не тътреше крака като повечето девойки на нейната възраст.

— Боже, колко е хубава! — възкликна Греъм.

Черил Остин бе висока и стройна. Късо подстриганата руса коса подчертаваше изящната й фигура. Каква царствена осанка!

Момичето огледа помещението със самочувствието и маниера на собственичка.

— Невероятен запис! — не вярваше на очите си Греъм.

Той нямаше предвид качеството на заснетия материал, а това, че бяхме свидетели на последните минути от живота на Черил.

На монитора видяхме как тя вдига едно преспапие и после пак го поставя на мястото му. След това отвори чантичката си и пак я затвори. Погледна часовника си.

— Взе да нервничи — изкоментирах аз.

— Не обича да чака — рече Греъм. — Сигурен съм, че на мацка като нея надали й се е случвало такова нещо.

Тя започна да потропва с пръсти по бюрото в ритъм, който ми се стори познат. Главата й също се заклати в такт. Греъм се взираше с присвити очи в екрана.

— Май говори нещо — каза той.

— И на мен така ми се струва.

Мъчех се да проследя движенията на устните й. Изведнъж свързах барабаненето на пръстите, движенията, всичко. Започнах да изговарям думите на песента заедно с Черил:

— Мътиш ми мозъка и нервите ми късаш! Накрая от любов съвсем ще ме побъркаш…

— Господи! — удиви се Греъм. — Вярно бе! Как го разбра?

— … гриза си ноктите и чупя пръсти. Като те зърна, напълно се задръствам…

Черил спря да си тананика. Обърна се към асансьорите.

— Хайде, започва се!

Тя направи няколко крачки и се хвърли в обятията на мъжа, който току-що бе пристигнал. Целунаха се пламенно. Но издатината на тавана скриваше любовника. Двамата с Греъм виждахме ръцете му, обгърнали Черил, но не и лицето му.

— По дяволите — изруга Греъм.

— Не се ядосвай — успокоих го аз. — След малко ще се покаже. Ако тази камера не го е уловила, друга със сигурност го е заснела. По всичко личи, че Черил не се е запознала с този тип на партито. Явно са стари гаджета.

— Откъде да я знаеш. Може да се е хвърляла на врата на всеки срещнат. Я го виж тоя! Не си губи времето.

Ръцете на мъжа се мушнаха под черната рокля и сграбчиха задните части на Черил. Тя се притисна към него. Двамата страстно се вкопчиха един в друг. Извъртяха се леко и без да се пускат, тръгнаха към средата на помещението. Сега мъжът беше с гръб към нас. Роклята на Черил се бе набрала около кръста. Момичето започна да търка с длан между краката на мъжа. Препъвайки се, двамата стигнаха в тази поза до най-близкото бюро. Той се наведе над нея, ала изведнъж тя го отблъсна и му прошепна нещо, като клатеше отрицателно глава.

— Не бързай, приятел! — подсвирна Греъм. — Нашето момиче си имало изисквания.

Замислих се над думите му. Дали беше така? От самото начало Черил бе насърчавала мъжа, а после почти мигновено се бе отметнала. Зачудих се дали не разиграва театър. Дали възбудата й не е престорена. Но партньорът й не изглеждаше особено учуден от внезапния отказ. Черил го буташе почти грубо. Той отстъпи и тя отново коренно се промени. Започна да се усмихва и да се държи предизвикателно. Стана от бюрото, оправи си роклята, като се поклащаше прелъстително. После се огледа. Виждаше се ухото и част от лицето на мъжа. Челюстта му се движеше. Той говореше нещо. Черил се усмихна, сключи ръце на врата му и пак взеха да се целуват и да се опипват, като постепенно се приближаваха към заседателната зала.

— Тя ли предложи да идат в залата?

— Не разбрах — отвърнах аз.

— По дяволите, веднъж да зърна лицето му!

Двамата бяха стигнали до средата на овалното помещение и камерата ги снимаше почти отвесно отгоре. Виждахме само темето на мъжа.

— Прилича ли ти на японец?

— Еба ли го? Още колко камери има на този етаж?

— Четири.

— Е, все някоя ще е уловила лицето му. Ще го пипнем!

— Том, този мъж ми изглежда доста едър. Като че ли е по-висок от нея, а тя е била същинска върлина.

— Трудно е да се прецени от този ракурс. Със сигурност мога да твърдя единствено, че той е с костюм. Ето, тръгнаха към заседателната зала.