Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Да.

— Изведнъж тъпкачът се оказва изправен пред проблем. Качил се е да опъне едно девойче, а пък вместо това го убива. Какво да прави? Какво би могъл да стори? Слиза долу и понеже е от големите самурайски величия, споделя със своите верни подчинени затруднението си. Обяснява им, че без да иска, е утрепал някаква местна курва, а не може да се занимава със случая, понеже деловата му програма е много натоварена. И така, подчинените се втурват да оправят кашата, която е забъркал шефът им. Заличават следите на горния етаж, прибират видеолентите и премахват уликите от апартамента на Черил. Но за това им е необходимо време. Някой трябва да баламосва полицията. Кой друг, ако не техният мазен гаден адвокат Ишигура. Той успява да ни забави нас и половина. Е, какво ще кажете за моята версия?

Настъпи тишина. Аз оставих Конър да отговори.

— Шапка ти свалям, Том! — най-сетне продума той. — В много отношения възстановката ти е вярна.

— Оставаше да не е вярна! — изсумтя Греъм.

Телефонът иззвъня. Единият от лаборантите вдигна слушалката.

— Някой от вас да е капитан Конър?

Греъм се обърна към мен и рече:

— Слушай какво ти казвам! Японец я е удушил. Ще го пипнем и жив ще го одерем !

— Защо толкова ги мразиш? — попитах го.

Греъм ме изгледа навъсено.

— Какво имаш предвид?

— Отношението ти към японците.

— Виж какво, Пийти сан. Никого не мразя. Просто си върша работата. Запомни това! Черни, бели, жълти — не правя разлика.

— Ясно, Том.

Беше късно и нямах желание да споря с него.

— Ами! Мислиш, че съм предубеден!

— Да сменим темата, Том.

— Чакай, не бързай да се измъкваш. Ще те попитам нещо, Пийти сан. Нали сега отговаряш по японската част?

— Да.

— Защо се кандидатира за това място? Заради любовта си към японската култура ли?

— Тогава работех в пресцентъра и…

— Не ме баламосвай! — прекъсна ме Греъм. — Подал си си документите заради стипендията, нали? Две-три хиляди долара годишно допълнителен доход. Стипендия за изучаване на японски език. Нали знаеш откъде идват тези пари? От Фондацията за американо-японско приятелство. В управлението нямат нищо против служителите им да усъвършенстват езика и да опознават културата и обичаите на японците. Нали други плащат! Та как ти върви учението, Пийти сан?

— Добре.

— Колко често ходиш на уроци?

— Един път седмично.

— А ако пропуснеш някой и друг урок, ще ти отнемат ли стипендията?

— Не.

— Виждаш ли? Хич не ги интересува дали посещаваш курса. Тези пари са чист подкуп. Три хиляди долара — подарък от Страната на изгряващото слънце. Но теб не могат да те купят за три бона. Разбира се, че не могат!

— Том…

— Всъщност не те купуват, а само ти оказват влияние . Искат, преди да извършиш нещо в техен ущърб, да се замислиш. Нищо повече! Искат да гледаш с добро око на тях. Защо не? Човешко е. Те са се погрижили животът ти да стане малко по-добър. Допринесли са за благосъстоянието ти. За добруването на твоето семейство, на дъщеричката. Ти на мене, аз на тебе. Нали така, Пийти сан?

— Това не е вярно! — ядосах се аз.

— Вярно е, вярно. Така действат. Прикрито, отдалеч. Може дори да не осъзнаваш, че ти оказват влияние, но то е неоспорим факт. Или си честен , или не си, мой човек. Среден път няма! Когато спреш да получаваш пари от тях, тогава ще ми говориш! Защото сега ти си техен!_Притежават те!_

— Виж какво…

— Така че не ми разправяй за омраза . В момента Америка води война. Едни го осъзнават, а други вземат страната на врага. Както през Втората световна — имало си е хора, на които германците са плащали, за да пропагандират нацизма! Някои нюйоркски вестници са публикували редакционни статии, сякаш написани от самия Хитлер. А повечето от журналистите дори не са осъзнавали какво вършат. Но си остават предатели. На война като на война, приятелю. Ти си просто един колаборационист!

За щастие в този момент Конър приключи телефонния разговор. Тъкмо щяхме да се хванем за гушите с Греъм, когато той изрече със спокоен глас:

— Том, не разбрах какво според теб е станало с изчезналите ленти?

— Изпарили са се! — отговори Греъм. — Никога няма да ги видиш!

— Странно. Обадиха ми се от управлението. Господин Ишигура е там. Занесъл е кутия с видеокасети и иска да се види с мен.

Потеглихме към управлението. Греъм се качи в собствената си кола.

— Защо преди време ми каза, че японците никога не биха използвали компромати срещу Греъм?