— А спермата?
— Изпратих проби в лабораторията. Както и от всичко останало — отвърна доктор Тим и вдигна рамене. — Ще трябва да изчакаме резултатите. А сега ще ми разясните ли случая? Според мен момичето рано или късно е щяло да свърши по този начин. Много е сладка, но това душене… И така, кажете ми, каква е голямата тайна? Защо ме изкараха от леглото посред нощ? Защо искат от мен подробно да документирам аутопсията на някаква си мазохистка?
— Нямам представа — уверих го аз.
— Не е честно! — рече доктор Тим. — Аз ви показах моя, а вие не искате да свалите гащите!
— Не мога да повярвам на ушите си! — обади се Конър. — Тим, ти се пошегува!
— Хайде, хайде, изплюйте камъчето! Заради вас ме събудиха.
— Питър ти каза истината — потвърди Конър. — Знаем само, че убийството е било извършено по време на голям японски прием и че шефовете искат час по-скоро да приключим разследването.
— Не се учудвам — подсмихна се Тим. — Последния път, когато тук се вдигна голяма гюрултия, беше пак заради японците. Спомняте ли си за отвличането на детето на онзи от генералното консулство, Такашима? Може и да не сте чували за случая. Вестниците нищо не писаха. Японците успяха да потулят нещата. Един от охраната им беше убит при твърде странни обстоятелства. По този повод оказаха доста силен натиск върху нашата служба. Учудих се на връзките им. Лично сенаторът Роу ни се обади по телефона да ни учи как да си вършим работата. Губернаторът също позвъни. И още един куп хора. Ще речеш, че е било отвлечено детето на президента. Страхотно влияние имат тия японци!
— Как няма да имат, като плащат добре — каза Греъм, който тъкмо беше влязъл.
— Затвори вратата! — нареди му Тим.
— Но този път връзките и влиянието няма да им помогнат! — продължи дебелият детектив. — Пипнахме ги! Лабораторните резултати сочат, че убиецът без съмнение е бил японец.
Патологичната лаборатория се намираше през една врата от моргата и представляваше голямо помещение, осветено от няколко реда луминесцентни тръби. По масите бяха подредени десетки микроскопи. Но тъй като беше късно през нощта, вътре заварихме само двама патолози. До тях седеше Греъм и сияеше от щастие.
— Ето, сами можете да се убедите — рече той. — Сред нейното пубисно окосмяване открихме мъжки косъм. Средно къдрав, с яйцеподобен напречен разрез. Почти сигурно е, че е от азиатец. Анализът на спермата показа, че кръвната група на мъжа е АБ, рядко срещана сред белите хора, но типична за жълтите. При изследването на протеина в спермата не открихме характерния генетичен маркер… Как беше?
— Етанол дехидрогеназа.
— Точно така — етанол дехидрогеназа. Това е ензим, който липсва у японците. И съответно в спермата им. Той спомага за разграждането на алкохола. Чакаме да излязат още резултати, но и от тези можем да заключим, че девойчето се е съвкупявало насилствено с японец, който след това я е убил.
— Намерил си доказателства, че във влагалището й има японска сперма — поохлади ентусиазма му Конър. — Нищо повече.
— Хайде де! — възкликна Греъм. — Японска сперма, японски косъм, японска кръв! Какво искаш повече? Извършителят е японец!
Той беше подредил върху бюрото пред себе си няколко снимки от местопрестъплението, на които Черил лежеше просната върху заседателната маса. Греъм започна да крачи напред-назад с поглед, вперен във фотографиите.
— Знам къде сте ходили, момчета — рече той. — Но само сте си губили времето. Видеокасетите са изчезнали. Някой ви е изпреварил и е разтребил и апартамента. Това още веднъж потвърждава, че извършителят е японец! Ясно като бял ден!
Греъм посочи снимките.
— Вижте го нашето момиче! Черил Остин от Тексас. Готина мацка. Умна, с хубаво телце. Актриса или нещо от този сорт. Снимала се е в реклами. За Нисан или за някакви други фирми — това няма значение. Запознава се с японци. Започват да я канят по разни партита. Следите ли мисълта ми?
— Да — кимнах аз.
Конър се бе вторачил в снимките.
— Така или иначе, Черил припечелва добри пари и може да си позволи да иде на японския прием с рокля „Ямамото“. Придружава я някакъв неин приятел или фризьорът й. Във всеки случай човек, който няма отношение към убийството. Черил може би познава други гости на партито, а може би — не. Но по време на купона някой влиятелен и високопоставен й предлага да се измъкнат от навалицата и да отскочат до горния етаж. Тя се съгласява. Защо не? Момичето обича приключенията, риска. И в секса има малко странни изисквания. И така, двамата се качват горе. Вероятно поотделно, за да не забележат останалите. Озовавайки се на четирийсет и шестия етаж, се оглеждат — търсят подходящо място, което да им подейства възбуждащо. И решават, всъщност по-скоро той решава да го извършат направо върху заседателната маса. Започват, но ебачът малко прекалява или пък е психо, стиска врата й и… тя умира. Дотук е ясно, нали?
Читать дальше