Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Здравей, Тим.

Двамата с Конър се приближихме до масата. Видях, че дисекцията е напреднала. Тим вече бе направил основния разрез във формата на емблемата на мерцедес и някои от органите бяха извадени и подредени педантично в тави от неръждаема стомана.

— Някой ще ми обясни ли най-сетне какво му е особеното на този случай? — попита Тим. — Греъм е толкова ядосан, че нищо не продумва. Отиде в лабораторията да види резултатите. Не мога да разбера защо трябваше мен да будят заради тая аутопсия. Марк е дежурен, но явно са решили, че им трябва някой по-старши. Главният съдебен лекар е на конференция в Сан Франсиско. Откак си хвана ново гадже, все гледа да се запилее нанякъде. Очевидно затова са се обадили на мен. Не мога да си спомня кога за последен път ме вдигнаха посред нощ.

— Наистина ли? — почудих се аз.

Доктор Тим беше прецизен във всяко отношение. Паметта му също бе безупречна.

— А, сетих се. Беше преди три години, през януари. Но тогава нямаше кой да работи. Половината колеги се бяха натръшкали от някакъв грип, а случаите се трупаха. Една нощ се оказа, че всички хладилници са пълни. Труповете лежаха на камари по пода. Страшна смрад се носеше! Но това беше друго. Не си спомням да са ме измъквали от кревата само защото случаят бил политически деликатен !

— Ние също не знаем какво му е деликатното — вметна Конър.

— Няма да е зле да разберете. Явно тук играят сериозни интереси, упражнява се натиск отнейде. Главният съдебен лекар ми телефонира от Сан Франсиско. „Направи тази аутопсия! Направи я още тази нощ!“ — все това повтаряше. А аз му викам: „Добре, Бил“. И тогава той ми каза: „Слушай, Тим, работи прецизно. Бавно и внимателно. Снимай всеки детайл. Води си подробни записки. Използвай два фотоапарата. Имам чувството, че всички, които имат отношение към този случай, може здраво да загазят“. Така ми рече. Затова е естествено да се питам какво му е чак толкова важното на това убийство?

— Кога ти позвъни главният? — попита Конър.

— Към десет и половина — единайсет.

— А спомена ли ти кой му се е обадил?

— Не. Но обикновено го уведомява или началникът на полицията, или кметът.

Тим огледа черния дроб и го постави в метална тава. Асистентът снимаше по няколко пъти всеки орган.

— И така, откри ли нещо?

— Честно казано, най-интересни са външните белези. Намазала си беше врата с много фон дьо тен, за да прикрие стари кръвоизливи от душене. Дори и преди да съм направил спектроскопски анализ на разпадането на молекулите на хемоглобина по местата на кръвоизливите, мога да ти кажа, че момичето е душено на няколко пъти, като най-старите белези са отпреди две седмици, а може и повече. Хронични травми на шията. Смятам, че без съмнение можем да заключим: това е типичен случай на сексуална асфиксия.

— Значи е от ония, дето се оставят да ги душат за кеф, така ли?

— Да.

Веднъж и Кели да излезе прав.

— По-често това се среща при мъжете — поясни доктор Тим, — но и при жените не е изключение. Хората, които страдат от тази девиация, се възбуждат от душене. Те карат сексуалните си партньори да ги душат с ръце или да им нахлузват найлонови торби на главата. Когато са сами, често си връзват примка на шията и почти се обесват, докато онанират. Изпитват най-голямо удоволствие, когато са на границата на припадъка. Затова много от тях губят мярката и умират.

— Този случай такъв ли е?

Тим повдигна рамене.

— Има всички данни за наличие на синдрома на сексуална асфиксия. Във влагалището й има сперма, а големите й срамни устни са охлузени, което говори за насилствено съвкупление, извършено същата вечер.

— Сигурен ли си, че протриването е станало, преди да умре? — попита Конър.

— Да, напълно. Охлузванията са получени антемортем. Безспорно се е съвкупявала насилствено, преди да издъхне.

— Искате да кажете, че е била изнасилена?

— Не, не бих си позволил да твърдя това. Протриването е незначително и липсват съпровождащи белези по останалите части на тялото. Всъщност няма следи от физическа съпротива. Охлузванията по срамните устни говорят за преждевременно проникване. Преддверието на влагалището още не е било овлажнено.

— Значи не се е възбудила достатъчно и е била суха, така ли? — попитах аз.

Думите ми очевидно отвратиха Тим.

— Казано грубо… да — отговори той.

— Колко време преди настъпването на смъртта е станало протриването?

— Най-много час-два. Но не непосредствено преди смъртта. Това личи по размера на кръвоизливите и отоците на засегнатите места. Ако фаталният изход настъпи скоро след получаването на нараняванията, кръвообращението спира и не се образуват подутини. А тук, както сами виждате, те са ясно изразени.