Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Гащите ли искаш да си вържеш? — попитах аз.

— Ще ми помогнеш ли, или не?

— Идвам, Том.

— Чакам те.

Еди Сакамура живееше високо над сто и първа магистрала, на една от тесните улички, криволичещи из холивудските хълмове. Часът беше три без петнадесет. Свих в уличката и видях две патрулни коли със загасени светлини и автомобила на Греъм. Дадох десетина метра назад, за да намеря място за паркиране. После се отправих към своя колега.

Той ми посочи къщата на Еди. Бе от онези вилички с бяла декоративна мазилка, гараж към улицата и две спални плюс хол. Вероятно бе строена през четиридесетте. Прозорците светеха и отвътре се чуваше гласът на Франк Синатра.

— Не е сам — измърмори Греъм. — При него има мацки.

— Как смяташ да действаш?

— Ще оставим момчетата тук. Не се тревожи, наредил съм им да не стрелят. А ние двамата с теб ще извършим ареста.

От гаража до входната врата се стигаше по стръмни стълби.

— Добре. Да вървим! Ти мини отпред, а аз — отзад.

— Не, не. Искам те до мен, приятелю — възпротиви се Греъм. — Нали не е опасен?

Зад един от прозорците се мярна женски силует. Стори ми се, че гостенката на Еди е гола.

— Не би трябвало да е.

— Тогава да действаме!

Тръгнахме нагоре по стълбите. Франк Синатра пееше „Моят път в живота“. Чухме женски смях. Като че се долавяха повече гласове.

— Дано са се понадрънкали с наркотици! По-лесно ще го пипнем — рече Греъм.

Помислих си, че е твърде вероятно компанията да е упоена. Стигнахме входа и се наведохме, за да не ни видят през прозорците.

Вратата беше от резбовано дърво, в испански стил: масивна и тежка. Греъм спря. Аз направих няколко крачки към задния двор, където забелязах приглушеното зеленикаво сияние от осветлението на басейна. Вероятно имаше изход от къщата, който водеше натам. Потърсих го с поглед.

Греъм ме потупа по рамото. Върнахме се пред главния вход. Той бавно завъртя топката на вратата. Беше отключено. Извади револвера си и ме погледна. Извадих и аз своя.

Греъм вдигна три пръста. Това означаваше, че ще брои до три и нахлуваме.

Отвори с ритник вратата, нахълта вътре и викна:

— Не мърдай! Полиция! Никой да не мърда!

Преди да го последвам, чух как жените се разпищяха.

Двете мацки бяха напълно голи, търчаха напред-назад из стаята и викаха, колкото им глас държи:

— Еди! Еди!

Но него го нямаше.

— Къде е? Къде е Сакамура? — кресна Греъм.

Червенокосата се прикри с някаква възглавница и изфуча:

— Махай се оттук бе, кретен!

После хвърли възглавницата по него. Другата, блондинката, изтича в спалнята, като пищеше непрестанно. Ние вървяхме по петите й. Червенокосата отново ни замери с възглавница.

Русолявата се спъна и падна насред стаята. Греъм се надвеси над нея с револвер в ръка.

— Не ме убивай! Нищо лошо не съм направила! — развика се тя.

Греъм я сграбчи за глезена. Момичето се дереше истерично. Голото й тяло се гънеше като змиорка.

— Къде е Еди? — процеди Греъм. — Къде е?

— На съвещание!

— Къде?

— На съвещание! — кресна отново момичето и успя със свободния си крак да ритне Греъм в слабините.

— Оу! — изрева той, пусна глезена й и се сгърчи на пода.

Върнах се в хола. Червенокосата си бе нахлузила обувките с високи токчета, но иначе беше все още както я е майка родила.

— Къде е той? — попитах аз.

— Копелета! — изсъска тя. — Мръсни копелета!

Минах покрай нея и се отправих към една врата в отсрещния край на помещението. Беше заключена. Червенокосата се хвърли върху гърба ми и взе да ме налага с юмруци.

— Оставете го! Оставете го! — врещеше тя.

Опитах се отново да отворя, понеже ми се стори, че чувам гласове отвъд. Но мадамата ме удряше здраво и всячески ми пречеше. В следващия миг якият торс на Греъм профуча покрай мен и вратата се разлетя на трески. Пред нас се ширна кухня, обляна от призрачна зеленикава светлина. Портата към басейна зееше отворена.

— По дяволите!

Междувременно червенокосата пак успя да ми се метне отзад и да сключи крака около кръста ми. Започна да ми скубе косата и да ме обсипва с мръсни думи. Опитах се да се откопча. Колкото и да е странно, но в този момент си мислех за това, че трябва да внимавам да не я нараня . Ходи обяснявай после, че не си действал неоснователно грубо. Всеки би повярвал по-скоро на безпомощното голо момиче със счупена ръка или ребра, отколкото на полицая, макар и половината му коса да е изтръгната от корен. Червенокосата ме ухапа по ухото. Проряза ме остра болка. Блъснах се с гръб о стената и чух как мацката хлъцна, след което сякаш остана без дъх. Направих крачка напред и тя се свлече от раменете ми.