Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

Видях през прозореца тъмна фигура да бяга надолу по стълбите. Греъм също я забеляза.

— Мамка му! — рече той и се втурна към изхода.

Аз понечих да го догоня, но червенокосата трябва да ме е спънала, защото изведнъж се озовах на пода. Когато успях да се изправя, сирените на патрулните коли вече пищяха.

Изскочих от къщата и побягнах по стълбите. Бях на около десет метра зад Греъм, когато ферарито на Еди излезе на заден ход от гаража, скоростите му изхриптяха и то полетя, ревейки, надолу по уличката.

Патрулните коли веднага поеха след него. Греъм се метна в автомобила си. Аз не бях стигнал още до моя, когато той профуча покрай мен. Успях да зърна гневното изражение на лицето му.

Качих се в колата и го последвах.

Не е възможно да караш бързо по улиците на холивудските възвишения и едновременно с това да говориш по телефона. Не се и опитах да се обадя в управлението. Движех се на около половин километър зад Греъм, който бе на същото разстояние от патрулните коли. Слязох до подножието на хълма и минах над сто и първа магистрала. Когато се качих на моста, видях долу светлините на патрулните коли, които се стрелнаха на юг. Поех в същата посока и дадох газ.

Щом движението пред мен се сгъсти, сложих буркана на покрива, включих сирената и подкарах най-вдясно, по аварийното платно.

Около тридесет секунди след катастрофата спрях на мястото, където ферарито се бе блъснало със сто и шестдесет километра в час в бетонната колона на поредния надлез. Вероятно резервоарът бе избухнал при удара, защото пламъците се издигаха на петнадесетина метра. Горещината бе непоносима. Имах чувството, че огънят ще достигне дърветата по склона. Никой не можеше да припари до смачканото ферари.

Пристигна първата пожарна кола. След нея се появиха и няколко полицейски. Навред пищяха сирени и мигаха буркани.

Аз отбих на банкета, за да не преча на пожарникарите. Слязох от колата и отидох при Греъм. Той пушеше, загледан в пяната, с която обливаха останките от автомобила.

— Каква стана тя? — въздъхна детективът.

— Защо момчетата от патрулните коли не го спряха, преди да излезе от гаража?

— Защото им бях забранил да стрелят — натърти Греъм. — Ние с теб не бяхме там и те се почудили какво да правят, а през това време Еди отпрашил с ферарито. Какво да пиша сега в доклада?

— А по-добре ли щеше да е, ако го беше застрелял?

— Май не — отвърна той и стъпка фаса с пета.

Пожарникарите потушиха пламъците. От ферарито остана димяща купчина желязо. Въздухът се изпълни със стипчива миризма.

— Няма какво да се мотаем повече тук — каза Греъм. — Връщам се в къщата да видя дали момичетата са още там.

— Аз трябвам ли ти?

— Не. Отивай си. И утре е ден. Леле, колко бумаги има да изпишем!

Той ме погледна и се поколеба, преди да добави:

— За случилото се… Нали ще се поддържаме един друг?

— Естествено.

— Според мен действахме правилно — заключи Греъм.

— Да, така е — отвърнах аз. — Просто понякога нещата се объркват изневиделица.

— До утре, приятел!

— Лека нощ, Том.

Качихме се всеки в своята кола, и аз потеглих към къщи.

Госпожа Асинио звучно хъркаше на канапето. Беше четири без петнадесет. Минах на пръсти покрай нея и надникнах в стаята на Мишел. Дъщеря ми лежеше по гръб с вдигнати над главата ръце. Бе отметнала завивките настрана. Крачетата й стърчаха през решетката на креватчето. Завих я и отидох в моята стая.

Телевизорът продължаваше да работи. Изключих го. Свалих вратовръзката и седнах на леглото, за да си събуя обувките. Изведнъж почувствах колко съм уморен. Съблякох си сакото и панталона и ги метнах върху телевизора. Легнах и си помислих, че трябва да хвърля и ризата, защото лепнех от пот. За миг отпуснах глава на възглавницата и затворих очи. Нещо започна да ме щипе по клепачите. В далечината дочух чуруликане и в миг се уплаших, че някакви птици искат да ми изкълват очите.

— Отвори очички, тате! Отвори очи!

Осъзнах, че това е дъщеря ми, която се опитва с малките си пръстчета да вдигне клепачите ми.

— Ъъъх! — простенах аз.

Премигах срещу слънчевата светлина и зарових лице във възглавницата.

— Тате, отвори очи!

— Татко снощи работи до късно и е капнал от умора — отговорих й аз.

Тя не обърна никакво внимание на думите ми.

— Отвори очички, татко. Хайде, отвори ги!

Знаех, че ако не изпълня заповедта, ще повтаря това, докато полудея. Претърколих се по гръб и се разкашлях.

— Татко е много изморен, чедо. Иди виж какво прави госпожа Асинио.