Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Каква дежурна, по дяволите ? Какви ги приказваш, капитане?

— Еди…

— Кой ви каза това? Не съм вземал никакви записи. Това не е истина .

Той обърна вратовръзката си и погледна етикета от вътрешната й страна.

— Това е вратовръзка модел „Поло“ от Ралф Лорън. Кой знае колко такива са продадени!

— Еди, а какво ще кажеш за Импириъл Армс?

— Какво да казвам?

— Тази вечер си ходил там, нали?

— Не съм.

— Поразтребил си апартаментчето на Черил…

— Какво? — Еди като че ли наистина се смая. — Откъде го измисли пък това?

— Момичето от отсрещната квартира… Джулия Йънг ни каза, че ви е видяла тази вечер с още някакъв мъж да влизате…

Еди се хвана за главата и рече:

— Господи! Капитане, това девойче не може да е сигурно дали ме е видяло вчера, или преди месец. Тя непрекъснато е надрусана. Проверете между пръстите на краката й и ще видите следите. Под езика й… Дори срамните й устни са надупчени. Тя не знае къде се намира. Живее в измислен свят. Какви са тези обвинения, човече? Защо се нахвърляш върху мен? Всичко това хич не ми харесва.

Еди хвърли угарката и моментално запали друга цигара.

— Не разбираш ли в какво се състои цялата работа? — продължи той.

— Не — отговори Конър. — Обясни ми, Еди.

— Това, дето са ти го наприказвали, са чисти лъжи, драги — рече японецът и нервно запафка. — Тук не става дума за някакво шибано момиче, а за съботните съвещания. За ничибей кай, Конор сан. За тайните съвещания.

— Сона бакана — отсече Конър.

— Няма бакана, Конор сан. Не те баламосвам!

— Какво може да знае едно девойче от Тексас за ничибей кай?

— Знаеше нещичко и можеше да създаде неприятности. Хонто нанда. Тя си беше такава — много обичаше да всява смут.

— Еди, мисля, че ще е най-добре да дойдеш с нас.

— Окей. Чудесно. Това ще е добре дошло за онези! За куромаку! — И Еди рязко се обърна към Конър. — По дяволите, капитане! Знаеш как стоят нещата у нас, в Япония. Момичето е убито в сградата на Накамото. А баща ми е от групировката Даймаши. В Осака вестниците ще разтръбят, че синът му е арестуван във връзка с убийството…

— Задържан.

— Добре де, задържан. Знаеш какво ще стане след това, нали? Тайхенакото ни нару йо. Баща ми ще подаде оставка. Неговата фирма ще поднесе извинения на Накамото. Възможно е да заплати и обезщетение. Бизнесът на фамилията ни ще пострада сериозно. Това ще бъде катастрофа, осаваги ни нарузо. Ето какво ще предизвикаш, ако ме тикнеш в пандиза.

Еди изстреля с пръсти фаса и продължи:

— Ако наистина смяташ, че съм извършил убийството, арестувай ме. Но ако с това само си връзваш гащите, знай, че майката ще ми разкатаеш. И ти го знаеш, капитане!

Конър дълго мълча.

Най-сетне Еди продума:

— Конор сан. Мате куре йо…

Не разбрах какво точно казва, но гласът му прозвуча умоляващо.

Конър въздъхна.

— В теб ли е паспортът ти, Еди?

— Да, винаги го нося със себе си.

— Дай ми го.

— Готово. Разбира се, капитане. Заповядай.

Конър ми подаде документа и аз го мушнах в джоба си.

— Добре, Еди, но ако ме лъжеш, ще бъдеш обявен за персона нон грата. И аз лично ще те натоваря на първия самолет за Осака. Вакатака?

— Капитане, ти спаси честта на моето семейство. Он ни киру йо — отвърна Еди и му се поклони официално, с ръце, прилепени до тялото.

Конър върна поклона.

Аз ги гледах и не можех да повярвам на очите си. Конър щеше да го остави на свобода. Това беше пълна лудост.

Дадох на Еди визитката си и му издекламирах обичайната реч за това, че би могъл да ми позвъни, ако по-късно се сети за още нещо. Еди прибра картичката в джоба си и запали ен-тата цигара. Изобщо не обърна внимание на думите ми. Той преговаряше с Конър.

Сакамура тръгна обратно към къщата, но се спря и рече:

— Тук съм забил едно много приятно червенокосо девойче. След партито ще го заведа у дома. Ако ви потрябвам, ще си бъда вкъщи. Лека нощ, капитане. Лека нощ, лейтенант.

— Лека нощ, Еди.

Обърнахме се и заслизахме надолу към портата.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — казах аз.

— И аз се надявам — отговори Конър.

— Той ми изглежда забъркан до ушите в убийството.

— Може и така да е.

— Не смяташ ли, че би било по-добре да го задържим? За всеки случай.

— Не съм сигурен…

— Искаш ли да се върнем и да го приберем?

— Не — рече Конър и поклати глава. — Моето дай рокан ми подсказва да не го правим.

Знаех какво означава това на японски — шесто чувство. Японците много разчитат на интуицията.