Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

Конър сниши глас.

— Еди, ние всъщност сме тук заради онази якайгото от партито на Накамото.

— А, да — отвърна Еди и също взе да шепне. — Не се учудвам, че в края на краищата си намери майстора. Тя беше хинекурета она.

— Перверзна ли? Извратена? Защо мислиш така?

— Хайде да излезем на двора — предложи Еди. — Род не позволява да се пуши в къщата, а аз не издържам дълго без цигара.

— Добре, Еди.

Спряхме в началото на кактусовата градина. Еди запали една „Майлд Севън Ментол“.

— Капитане, не знам какво си научил досега, но това момиче се ебеше с повечето от присъстващите тук. Включително и с Род. Затова реших, че е по-добре да поговорим навън, на спокойствие. Нали нямаш нищо против чистия въздух?

— Не, разбира се.

— Познавах много добре девойчето. Нали знаеш, че съм хипаридако, любимец на жените. Какво да направя? Те ме преследват. Тя също си падаше по мен.

— Знам, Еди, но защо каза, че била извратена?

— Не беше нормална. Имаше голям проблем, амиго. Ун проблема гранде! Възбуждаше се от болка.

— Наистина ли?

Еди смукна от цигарата си.

— Да — отвърна той. — Изпитваше удоволствие от секса само когато й причиниш силна болка. Все повтаряше: „По-силно, по-силно! Стискай! Стискай!“.

— Врата ли?

— Да, врата. Искаше да я душа. Значи си чувал? Понякога си нахлузваше на главата найлонов плик, от онези, в които дават дрехите от химическото чистене. Караше ме да го държа стегнат около шията й така, че да не влиза въздух. Докато шибаш, виждаш как лицето й посинява, а устата й се отваря, също като риба на сухо. Гадна гледка! Не си падам много по такива ужасии, но пък ебането беше един път. Страшна путка имаше това момиче. Побъркваше ме от езда. Но за мен емоциите бяха прекалено шокиращи. Всеки път тя изкушаваше смъртта. Нали разбирате за какво ви говоря? Това рано или късно щеше да се случи.

Еди хвърли фаса в кактусовия трънак и продължи:

— Понякога и аз откривах нещо възбуждащо в тази нейна странност. Усещането беше като при руската рулетка. Но не издържах. Преживяването беше прекалено силно за моя вкус. Представяш ли си, капитане? На мен да ми дойде много! А ме знаеш, че си падам по лудориите!

От монолога на Еди Сакамура ме побиха тръпки. Опитах се да си водя бележки, но думите му се лееха с такава скорост, че не смогвах да ги записвам. Еди запали втора цигара. Ръцете му трепереха. После пак занарежда бързо, като бурно жестикулираше за по-убедително. Огънчето на цигарата му описваше причудливи фигури в тъмнината.

— Казвам ти, това девойче си беше направо смахнато. Е, да, хубаво, това не може да се отрече. Но понякога направо не бе за пред хора. Така се разкрасяваше с това душене. Плескаше си врата с тонове фон дьо тен, за да прикрие синините. Кожата на шията й беше чувствителна и по нея се бе образувало нещо като пръстен. Сигурно сте го забелязали. Видя ли трупа, капитане?

— Да, видях го.

— Ами тогава… — Еди се поколеба.

Премисли и тръсна пепелта от цигарата.

— Сигурно е била удушена, нали? — добави той след кратка пауза.

— Да, Еди. Била е удушена.

— Така и предполагах.

— Ти видя ли я, Еди?

— Аз ли? Не. Как бих могъл да я видя, капитане? — отрече японецът и издиша тютюнев дим.

— Еди, погледни ме.

Сакамура се обърна към Конър.

— Погледни ме в очите. А сега ми кажи, видя ли трупа?

— Не съм, капитане. Честно. — И Еди нервно се засмя, като отклони поглед.

После хвърли цигарата, която, искрейки, се запремята във въздуха.

— Какво е това? — попита той. — Разпит с психологическа обработка ли? Не. Не съм виждал трупа на момичето.

— Еди…

— Кълна се, капитане.

— Еди, как се забърка в тази история?

— Аз ли? Няма такова нещо, капитане. Не отричам, че познавам момичето. Виждахме се от време на време. Поебавах я. И какво от това? Малко беше странна, но готина. Страшно путе. Това е всичко, капитане, друго няма.

Еди се огледа и запали поредната цигара.

— Хубава кактусова градина, нали? — продължи той. — Напоследък това се смята за връх на гъзарията. Обитателите на Лос Анджелис се завръщат към пустинния начин на живот. Много е хаятеруноса, супермодерно.

— Еди…

— Остави ме на мира, капитане! Не се познаваме от вчера!

— Така е, Еди, но това разследване ми създава известни проблеми. Какво ще кажеш за видеозаписите от охранителните камери?

Оня го изгледа тъпо и невинно.

— Какви видеозаписи?

— Някакъв мъж с белег на ръката и с вратовръзка на триъгълничета е взел въпросните видеозаписи от дежурната на охраната в небостъргача Накамото.