Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Държавата ни загива, а господа сенаторите си бъбрят с манекенки — изкоментира Джени. — Не се учудвам, че здраво сме закъсали. При това тези двамата са от най-важните. Мортън дори го спрягат за кандидат-президент при следващите избори.

— Знаете ли нещо за личния им живот? — попитах аз.

— И двамата са женени. Е, Роу и съпругата му не живеят заедно. Тя си стои у дома във Вирджиния. Той доста пие.

Вгледах се внимателно в него. Това беше същият човек, който се опита да се качи в асансьора, когато ние с Конър пристигнахме в небостъргача Накамото. Тогава бе съвсем пиян, направо залиташе. Но камерата го бе уловила още трезвен.

— А Мортън?

— Уж се води за неопетнен политик. Нищо мътно около него. Навремето е спортувал активно. Смахнат е на тема здравословен начин на живот. Тренира, поддържа си формата. Яде само полезни храни. Добър баща и съпруг. Най обича да философства за научнотехническите достижения и за екологията. Американската ценностна система, типично американската способност да се пребориш в голямото съревнование на свободната пазарна икономика — все такива ги дрънка. Но не може да му е толкова чиста работата. Чух, че имал младо гадже.

— Сериозно?

Джени вдигна рамене.

— Разправят, че хората от екипа му се опитвали да сложат край на тази връзка. Но знаеш ли кое е вярно, кое не?

Касетата свърши и Джени сложи следващата.

— Това е последната, господа.

Конър затвори телефона и рече:

— Стига сме гледали видео, кохай. Трябва да тръгваме.

— Защо?

— Позвъних в телефонната компания във връзка с разговорите, водени от кабината във фоайето на Накамото между осем и десет вечерта.

— И какво?

— В този интервал от време никой не се е обаждал оттам.

Знаех, че според Конър някой бе излязъл от дежурната и бе позвънил в полицията от апарата във фоайето. Вероятно Коул или неизвестен японец. Сега надеждите му да се добере до нещо по тази обещаваща следа рухнаха.

— Лошо — казах аз.

— Защо? — учуди се Конър. — Чудесна новина! Тя стеснява кръга на възможностите. Госпожице Гонзалес, дали вашите хора са снимали как гостите си тръгват от приема?

— Не. Заснели са пристигането, после са хванали малко от самото парти и са бързали да се върнат, за да излъчим материала в единайсет.

— Тогава нямаме повече работа тук. Много ви благодаря за съдействието. Вие сте истинска енциклопедия на хайлайфа! Да вървим, кохай!

Отново потеглихме с колата, този път към един адрес в Бевърли Хилс. Вече бе един часът и аз се чувствах уморен.

— Защо е толкова важно за теб дали някой се е обаждал от фоайето? — попитах Конър.

— Защото цялата концепция на разследването зависи от това — отвърна той. — Големият въпрос е: коя японска фирма е кръстосала шпаги с Накамото?

— Моля? Японска фирма ли? — смаях се аз.

— Да. И то принадлежаща към друго кейрецу.

— Какво е това „кейрецу“?

— Японската икономика структурно се дели на могъщи организации, наречени кейрецу. Те са общо шест крупни обединения. Например кейрецу Мицубиши се състои от седемстотин самостоятелни фирми, които са свързани помежду си с финансови механизми, с някакви договори за съвместна дейност или по друг начин. Такива гигантски стопански организми не съществуват в Америка, защото имаме закони против монополизма, така наречените „антитръстови закони“. Ние трудно възприемаме този вид устройство на икономиката. Представи си Ай Би Ем, Ситибанк, Форд и Ексън да сключат помежду си тайни спогодби и фактически да се кооперират било финансово, било в проучванията. В Япония отделната фирма никога не действа самостоятелно. Тя отстоява интересите на стотиците си посестрими и се конкурира с компаниите, принадлежащи към останалите кейрецу. Когато търсиш мотивите за поведението на корпорацията Накамото, трябва да си зададеш въпроса какви цели преследват онези, които дърпат конците от Япония — шефовете на съответното кейрецу. И как му противодействат конкурентите. Това убийство компрометира Накамото. То дори може да бъде разглеждано като своеобразна атака, насочена срещу фирмата.

— Атака ли?

— Помисли сам. Накамото устройва пищен прием по случай откриването на новия небостъргач. Поканени са куп величия. Всичко е планирано до последната подробност. В интерес на домакините е събитието да мине гладко, без проблеми. Изведнъж, по някаква причина, една от гостенките е удушена. Въпросът е: кой се е обадил в полицията?

— Кой е съобщил за убийството.