Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— … разбирам, че е важно за теб, но наистина не…

Неговият отговор бе заглушен, но малко след това прозвучаха думи от следващата му реплика:

— Не разбираш ли… става дума… съвещанието в събота…

В последните няколко секунди, преди двамата да изчезнат от кадър, той я придърпа към себе си и смотолеви нещо като:

— … не бъди глупачка… не се смей…

— „Не се смей“ ли каза? — попитах аз.

— Нещо такова — отвърна Конър.

— Да го пусна ли още веднъж? — предложи Джени.

— Не. От тази сцена няма какво повече да измъкнем. Продължаваме нататък — рече Конър.

— Добре.

Гостите на партито пак започнаха комично бързо да сноват натам-насам из залата, като се смееха и трескаво поднасяха чаши към устните си.

— Стоп! — обадих се аз.

Скоростта отново стана нормална. Руса жена, издокарана в копринен костюм „Армани“, се ръкуваше с плешивия.

— Какво има? — погледна ме въпросително Джени.

— Това е жена му — намеси се Конър.

Бившата ми съпруга се наведе напред и целуна леко онзи по устата. После отстъпи крачка назад и му направи някакъв комплимент за костюма.

— От градската прокуратура е — продължи всезнаещата Джени. — Казва се Лорън Дейвис. Работила е като помощник на главния градски прокурор по няколко нашумели дела. Удушвачът от Сънсет авеню, убийството на семейство Келърман. Много амбициозна. Умна е и има връзки. Говори се, че ще направи голяма кариера в прокуратурата. Сигурно е вярно, защото главният прокурор Уайланд не я пуска да се показва пред журналисти. Както виждате, тя има представителен вид, фотогенична е, но той не й разрешава да припари до микрофоните. Плешивият до нея е Джон Макена, от агенция Макена, Сан Франсиско. Фирмата, която се занимава с рекламата на повечето големи корпорации от сферата на електрониката и компютъростроенето.

— Да видим нататък — подканих я аз.

Джени натисна съответното копче.

— Наистина ли ви е съпруга, или вашият колега се шегува?

— Да. Наистина ми е жена. По-точно беше.

— Разведени ли сте?

— Да.

Джени ме изгледа изпитателно и понечи да каже нещо, но реши, че е по-добре да замълчи и пак се вторачи в екрана. На монитора купонът течеше на високи обороти.

Улових се, че мисля за Лорън. Тя беше безспорно умна и амбициозна, но когато я срещнах, не познаваше и не разбираше живота. Бе израснала сред богатство и привилегии. После бе учила в университет от Бръшляновата лига 8 8 Няколко от най-престижните университети в САЩ: Харвард, Йейл, Принстън… — Б.пр. . В нея се бе затвърдило убеждението, характерно за облагодетелстваните, че каквото и да й мине през ума, то винаги е вярно. И не е необходимо да проверява достоверността му, като го съпоставя с действителността. Завидно самочувствие.

Заблудата й се дължеше донякъде и на това, че по онова време Лорън беше много млада. Още опипваше света. Изучаваше принципите, според които е устроен. Вдъхновено и разпалено излагаше своите убеждения. Но, естествено, те непрекъснато се променяха в зависимост от това, с кого бе разговаряла предния ден. Тя бе твърде податлива на влияние. Лорън пробваше идеи така, както някои жени пробват шапки. Винаги бе в течение на последните тенденции във всичко. Отначало намирах това за младежки очарователно, но постепенно започна да ме дразни.

Причината бе в самата Лорън. Тя сякаш нямаше същност, беше невероятно повърхностна. Приличаше на телевизор — просто предаваше най-новото шоу. Каквото и да е то. Никога не се замисляше дали е добро, или лошо.

Лорън притежаваше невероятната дарба да се приспособява. Тя внимателно гледаше телевизия, четеше вестници или слушаше началника си — все авторитетни източници според нея — и точно отгатваше накъде ще задуха вятърът. Не се учудих, че се издига в службата си. Нейната ценностна система, както и дрехите й, беше винаги последна дума на модата…

— … за вас, лейтенант, но вече става късно… Лейтенант?

Премигах и се върнах към действителността. Джени ми говореше нещо. Тя посочи екрана, на който Черил Остин бе застанала между двама възрастни мъже в неизменните костюми.

Погледнах Конър, но той се бе обърнал на другата страна и въртеше телефона.

— Това интересува ли ви, лейтенант?

— Да, разбира се. Кои са тези?

Джени пусна записа на нормална скорост.

— Сенаторите Джон Мортън и Стивън Роу. И двамата са членове на сенатската комисия по финансите. Именно тя разглежда случая с продажбата на Майкро Кон.

На монитора Черил се смееше и кимаше на събеседниците си. Тя бе изключително красива, излъчваше едновременно невинност и сексапил. На моменти лицето й придобиваше сериозно, дори умислено изражение. По всичко личеше, че момичето познава сенаторите, но не е близко с тях. Не се държеше свойски с нито един от двамата. Те пък очевидно съзнаваха, че в момента ги снимат, и поведението им бе дружеско, ала сдържано, официално.